Пускаш снимка и получаваш това, което ти трябва: друг формат, друг размер, изрязано по съотношение или изчистено от скрити данни.
Файл с име снимка.jpg може да е всичко. Затова тук форматът се определя по първите байтове на файла, тоест по това какво наистина е вътре. Приемат се JPEG, PNG, WebP, HEIC от iPhone, GIF, BMP, ICO и SVG. Така снимка от телефон, преименувана някъде по пътя, не се отказва без причина и не се обработва като нещо, което не е.
При около осемдесет на сто качество WebP обикновено излиза с 25 до 35 на сто по-малък файл от JPEG при видимо същото качество. За сайт това е разликата между страница, която се отваря бързо, и страница, която чака снимките си. За архив разликата е в мястото. Затова WebP е препоръката по подразбиране, а не единственият изход: JPEG, PNG и ICO са налични, когато точно те трябват.
PNG е без загуба и свива, като намира повторени поредици от еднакви пиксели. Затова е силен при схема, диаграма или лого с малко на брой плътни цветове и слаб при снимка с преливки. Обратното важи за JPEG и WebP. Изборът не е кой формат е по-добър изобщо, а какво има в изображението.
За сайт рядко трябва една снимка: трябват няколко, за различни екрани. Задаваш набор, например 400, 800 и 1600 пиксела, и всички излизат наведнъж, с ширината в името на файла, за да се подреждат лесно. Това е работата, която иначе се прави ръчно по три пъти на снимка.
По-малък файл е полезен само ако е по-малък по правилната причина. Когато зададеш целеви размер, инструментът показва за сметка на какво е постигнат, вместо да го скрие. Така се вижда кога следващото свиване вече яде качество, което ще личи.
При преобразуването могат да се махнат и данните, които пътуват със снимката: модел на устройството, точно време до секундата и, когато ги има, координати с точност до няколко метра. Изрязването е по зададено съотношение, не с влачене на мишката, защото свободното изрязване е работа на програма за обработка, а половинчата такава е по-лоша от никаква.
Не компресията, а размерът. Снимка от телефон е около четири хиляди пиксела широка, а на страница се показва в осемстотин. Останалото се смалява от браузъра при всяко отваряне и не помага на никого. Правилният ред е първо преоразмеряване до размера, в който снимката реално ще се гледа, и чак после избор на формат и качество. Обратният ред дава голям файл, който изглежда добре само в диалога за запис.
Сред изходните формати е и ICO, който служи за иконата в раздела на браузъра. Прави се от същата снимка или лого, без отделна програма и без онлайн услуга, на която да се качва логото на фирмата. Това е дребна задача, която обикновено струва повече търсене, отколкото самата работа.
Не. Разпознаването на формата, преоразмеряването, изрязването, чистенето и прекодирането стават в твоя браузър.
При около 80 на сто качество WebP обикновено е с 25 до 35 на сто по-малък файл при видимо същото качество.
При схема, диаграма или лого с малко плътни цветове. PNG е без загуба и свива чрез повторени поредици пиксели, което при снимка с преливки работи зле.
Модел на устройството, време до секундата и, когато ги има, координати с точност до няколко метра, а понякога и сериен номер на камерата.
Не. Изрязването е по зададено съотношение. Свободното изрязване е работа на програма за обработка, а половинчат вариант би бил по-лош от липсата му.
Да. Задаваш набор, например 400, 800 и 1600 пиксела, и всички излизат наведнъж, с ширината в името на файла.
Да, HEIC е сред разпознаваните формати, заедно с JPEG, PNG, WebP, GIF, BMP, ICO и SVG.
Защото разширението лъже. Файл с име .jpg може да е всичко, а четенето на първите байтове казва какво наистина е вътре.