Двете грешки, които развалят рязането безшумно, нямат съобщение за грешка. Личат чак когато материалът вече е нарязан.
SVG и DXF се четат като начупени линии в милиметри, а кривите и дъгите се изправят в къси прави участъци. PDF се чете само за прави пътища от некомпресиран поток. Съществуващ G-code се чете обратно за режещите си движения, като бързите преходи се пропускат.
SVG наследява координатната система на екрана: начало горе вляво и Y, растящо надолу. DXF и G-code ползват математическата: начало долу вляво и Y нагоре. Симетрична форма скрива разминаването напълно, а буква, лого или несиметричен отвор го показват чак след като детайлът е изрязан.
То се прилага при четенето, а не някъде по пътя. След тази точка всичко работи в машинни координати и нито една следваща стъпка не трябва да мисли за посоката на Y.
Всеки слой се включва и изключва самостоятелно, затова един и същ чертеж дава проход за гравиране с ниска мощност и проход за рязане с висока, без да се пипа източникът. Мащабът и отместването на началото се прилагат върху запазената геометрия, а за машини с обърната ос има и огледален режим.
R12 е отпреди Unicode: текстът в него е еднобайтов, а коя азбука важи, се обявява в променливата $DWGCODEPAGE. Без нея слой с име на кирилица става въпросителни или боклук на машината. Затова файлът се обявява като ANSI_1251 и се кодира байт по байт така.
Защото управленията на училищни лазери, по-старите инсталации на LibreCAD и евтиният софтуер за плотери четат надеждно точно него. Затова се пише и старата структура POLYLINE, VERTEX и SEQEND, а не по-новата LWPOLYLINE.
Кривите на Безие в SVG и дъгите в DXF нямат пряк еквивалент, който управлението да изпълни точно: G2 и G3 описват кръгова дъга, но не произволна кубична крива. Затова всяка крива се разбива на къси прави, 24 стъпки на крива, което държи грешката под стотна от милиметъра при обичайни размери.
На практика собственото ускорение на машината и закръгляването на ъглите внасят по-голямо отклонение от изправената крива. Затова гонитбата на повече участъци обикновено не подобрява детайла.
Ядрото с правила няма домейн за лазерно и фрезово рязане с рутер, защото правилната мощност и скорост зависят от мощността на източника, състоянието на лещата и огледалата, материала, дебелината и дори влажността в помещението. Затова инструментът пише решетка от квадратчета, пет мощности по четири скорости, за рязане върху отпадък.
Онова, което излезе чисто. То е истинската настройка за този материал и тази дебелина, на тази машина, днес. Числото от чужда таблица е добро като начало и лошо като край.
G-code се пише в съвместим с GRBL вид за лазер или рутер, като изборът на машина решава дали изобщо важат проходи по дълбочина и безопасна височина по Z.
Готовият G-code може да се прочете и провери с анализатора, а траекторията да се види по вид движение с визуализатора. За фрезован детайл програмата се прави с CAM инструмента.
Защото SVG брои Y надолу от горе вляво, а DXF и G-code нагоре от долу вляво. Пренасянето без обръщане дава детайл, огледален по хоризонтала.
Веднъж, при четенето. След това всичко работи в машинни координати и следващите стъпки не мислят за посоката на Y.
Защото управленията на училищни лазери, по-старите LibreCAD инсталации и евтиният софтуер за плотери четат надеждно точно R12.
Защото R12 е отпреди Unicode и текстът е еднобайтов. Без обявена кодова страница слой с име на кирилица става въпросителни на машината.
На 24 стъпки на крива, което държи грешката под стотна от милиметъра при обичайни размери.
Защото собственото ускорение на машината и закръгляването на ъглите внасят по-голямо отклонение от изправената крива.
Защото те зависят от източника, лещата, огледалата, материала, дебелината и дори влажността. Вместо число се изнася решетка за рязане върху отпадък.
Пет мощности по четири скорости квадратчета. Онова, което излезе чисто, е истинската настройка за този материал на тази машина днес.
Само прави пътища от некомпресиран поток. Затова PDF е резервен вход, а не равностоен на SVG и DXF.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.