Зареждаш снимка, поправяш маската там, където е сгрешила, и изнасяш във формата, който ти трябва след това.
Режимът по подразбиране работи изцяло на твоята машина, защото това е честното поведение за снимка, която не си поискал да изпращаш никъде. Има един режим, който изпраща изображението за обработка от сървър, и той пита предварително, вместо да го направи мълчаливо. Разликата е записана на самата страница, а не скрита в условията.
Разделянето с изкуствен интелект е за истинска снимка: човек или продукт пред какъвто и да е фон. Цветовият ключ е за равен, равномерно осветен фон и в такъв случай често дава по-чист ръб от модела, защото задачата е по-проста. Изборът между двата не е въпрос на качество на инструмента, а на това какво е заснето.
Нито един автоматичен метод не хваща всичко: косата, прозрачните ръбове и тънките детайли остават трудни. Четка с мек ръб позволява маската да се върне към напълно непрозрачно или напълно прозрачно, в двете посоки. Така се оправят точно местата, където автоматиката е сгрешила, без да се почва отначало.
За единична снимка се приемат PNG, JPG, WEBP и SVG, а за партида PNG, JPG и WEBP. Изнасянето покрива PNG, PDF в три варианта и SVG. Тоест един и същ изрязан обект може да отиде и в документ, и в презентация, и във векторен файл, без да се минава през друга програма.
Има разлика между двата SVG изхода. Обикновеният SVG просто опакова полученото PNG вътре в SVG обвивка, тоест съдържанието остава растер и не се редактира като форми. Трасираният SVG е истински вектор с контури. Ако файлът ще се реже на лазер или ще се мащабира без загуба, е важно кой от двата е избран.
След изрязването обикновено идва преобразуване на формата или смаляване до определен размер, за което има отделен инструмент. Ако снимката ще се публикува, си струва и скритите данни в нея да се махнат, защото координатите на мястото и моделът на телефона пътуват заедно с файла. И двете работят в браузъра, по същата причина.
Изрязаният обект има смисъл само ако форматът, в който го записваш, носи прозрачност. PNG я носи и затова е изборът по подразбиране за обект, който ще лежи върху друг фон. PDF в трите си варианта е за документ и за печат, а не за по-нататъшна обработка. Трасираният SVG е за случая, когато следващата стъпка е рязане или мащабиране без загуба. Изборът на формат тук не е дребна настройка накрая, а част от самата задача: един и същ изрязан обект в грешен формат става безполезен на следващата стъпка.
Не по подразбиране. Разделянето с изкуствен интелект и цветовият ключ работят изцяло на твоята машина. Единственият режим, който изпраща изображението, пита предварително.
За единична снимка PNG, JPG, WEBP и SVG, за партида PNG, JPG и WEBP. Изнасянето е в PNG, PDF в три варианта и SVG.
При равен, равномерно осветен фон. Тогава задачата е по-проста и ръбът често излиза по-чист, отколкото от модела.
Да. Четка с мек ръб връща маската към напълно непрозрачно или напълно прозрачно, в двете посоки, точно там, където е сгрешила.
Само той. Обикновеният SVG опакова PNG вътре в обвивка и си остава растер; трасираният дава истински контури, които се мащабират и редактират.
Да, има режим за партида, който приема PNG, JPG и WEBP.
В PNG. PDF е за документ и печат, а обикновеният SVG опакова растера в обвивка. Ако следващата стъпка е рязане или мащабиране без загуба, избери трасирания SVG.
Ако ще се публикува, махни скритите данни в нея: координатите на мястото и данните за устройството пътуват заедно с файла. За преобразуване и смаляване има отделен инструмент.