Три настройки решават резултата: отрязаният откъс, кадрите в секунда и максималната ширина.
Приемат се MP4, WebM и анимиран GIF. Излизат анимиран WebP и APNG. И четенето, и кодирането стават в твоя браузър, тоест файлът не се качва никъде, нито на влизане, нито на излизане. Това има значение при запис на екран, който често съдържа повече, отколкото авторът му помни.
Повечето инструменти за видео в браузъра теглят ffmpeg.wasm, тоест 25 до 30 мегабайта, само за да направят кратък откъс, който накрая тежи около два мегабайта. Браузърът обаче вече носи декодер за видео и кодер за изображения. Оставащата работа е правилното опаковане на кадрите и точно тя се върши тук, без огромното теглене.
Ако изходният GIF има неравни закъснения между кадрите, каквото често се случава при запис на екран, инструментът ги преизчислява към равномерна честота. Резултатът е предвидим и гладък, вместо да наследи трепкането на оригинала. Това е решение, не пропуск.
Всеки кадър трябва да бъде намерен във видеото, нарисуван върху платно и компресиран, при това в главната нишка на браузъра. Дълъг откъс при висока честота би заковал раздела за минути. Таванът е там, за да остане инструментът използваем, а не за да ограничи нарочно.
Защото анимираният WebP зависи от това дали браузърът или програмата на получателя може да го покаже. APNG е без загуба и се показва на места, където WebP не минава. Затова изборът е два формата, а не един по-добър.
Анимираният WebP и APNG изобщо не носят аудио пътечка: това е свойство на форматите, не липсваща възможност. Смисълът на тези два формата е кратка беззвучна анимация, която се показва като изображение навсякъде, включително там, където видео не се допуска. Затова анимиран WebP се вмъква в статия, в документация и в съобщение точно както снимка, без плейър, без бутон за пускане и без изненади с автоматично възпроизвеждане.
Всеки кадър е отделно изображение вътре в анимацията, затова честотата умножава файла почти право пропорционално. За таймлапс на печат десет кадъра в секунда са напълно достатъчни, а за плавно движение трябват повече. Разликата между десет и трийсет кадъра е тройна разлика в теглото при същия откъс, което обикновено е по-голямата икономия от всяка настройка на качеството.
Третата настройка е таванът на ширината. Анимация, показвана в статия, рядко има нужда от повече от хиляда пиксела, а запис на цял екран тръгва от много повече. Смаляването действа върху всеки кадър наведнъж, тоест печели два пъти: по-малко пиксели за кодиране и по-бърза обработка в самия браузър.
Не. Четенето на файла, изваждането на кадрите, кодирането и опаковането стават изцяло в твоя браузър.
Защото добавя 25 до 30 мегабайта теглене само за да се направи откъс, който тежи около два мегабайта. Браузърът вече носи нужния декодер и кодер.
Не, нарочно. Неравните закъснения, обичайни при запис на екран, се изравняват към постоянна честота, за да е резултатът предвидим.
Защото всеки кадър се търси, рисува върху платно и компресира в главната нишка на браузъра. Без таван дълъг откъс заковава раздела.
Когато получателят може да не показва анимиран WebP. APNG е без загуба и се показва по-широко, срещу по-голям файл.
Не. Анимираният WebP и APNG не носят аудио пътечка изобщо, това е свойство на форматите.
MP4, WebM и анимиран GIF.
За таймлапс на печат десет са достатъчни, за плавно движение трябват повече. Всеки кадър е отделно изображение вътре в анимацията, затова честотата умножава теглото почти право пропорционално: разликата между десет и трийсет кадъра е тройна разлика в размера при един и същ откъс.
Да, отрязването на откъса е първата от трите настройки, заедно с кадрите в секунда и максималната ширина.