Валът рядко е просто цилиндър: рамената, каналът за шпонка и канавката за щифт решават как всичко останало стои на него.
Гладкият е един цилиндър с фаски в двата края. Стъпаленият носи няколко диаметъра един след друг, всеки със свое рамо. Третият добавя шпонков канал. Изборът зависи от това какво трябва да се опре и какво трябва да се върти заедно с вала.
Ширината и дълбочината на шпонковия канал идват от таблицата по DIN 6885, вързана за диаметъра на вала. Например вал с диаметър 17 милиметра получава канал широк 5 и дълбок 3 милиметра. Измислен канал значи шпонка, която не се събира или не държи.
Канавката по DIN 471 приема външен осигурителен пръстен, който държи лагер или друга част по оста. Тя се държи настрани от рамото, защото два концентратора на напрежение един до друг са по-лоши от всеки поотделно.
Над отношение дължина към диаметър 15 валът се смята за тънък: достатъчно дълъг и тънък, че да провисва под собственото си тегло или под товара, а критичните му обороти да паднат ниско. Това е предупреждение за преработка, не отказ.
Инструментът показва зависимостта за напрежението при усукване: тау е равно на 16 T върху пи по куба на диаметъра. Оттам се вижда колко силно диаметърът решава. Самото оразмеряване по конкретен товар остава инженерна работа, а не резултат от този екран.
Отпечатан от филамент или от смола вал служи за проверка на пасване, за обучение и за планиране на сглобка. Не служи като носещ вал: няма нужната якост, а слоестата структура се къса при усукване.
Всяко рамо е упор за лагер, за зъбно колело или за дистанционна втулка. Затова стъпаленият вал се проектира отзад напред: първо се решава кое къде трябва да спре, и чак после какви са диаметрите между тези места.
Лагерът, който сяда на вала, се избира с инструмента за лагери. Сглобката между двете се задава с допуск по ISO 286. А предавката, която валът носи, се смята с инструмента за предавателни вериги.
Тя води лагера или зъбното колело при монтаж и пази ръба от набиване. Вал без фаска се монтира трудно и обикновено с чук, а ударът по вала се плаща в съосност.
Шпонковият канал и канавката за щифт са концентратори на напрежение. Затова не се слагат нито един до друг, нито точно там, където валът е най-натоварен на огъване: обикновено под лагера или до самото рамо.
Гладкият е цилиндър с фаски. Стъпаленият носи няколко диаметъра с рамена. Третият добавя шпонков канал за пренасяне на въртящ момент.
По таблицата на DIN 6885, вързана за диаметъра: вал 17 милиметра получава канал широк 5 и дълбок 3 милиметра.
Че валът е тънък: може да провисва под собственото си тегло и критичните му обороти падат. Това е повод за преработка.
Не. Показва зависимостта за напрежението при усукване, тау е равно на 16 T върху пи по куба на диаметъра, а оразмеряването остава инженерна работа.
Не като носещ. Става за проверка на пасване, за обучение и за планиране на сглобка.
За външен осигурителен пръстен по DIN 471, който държи лагер или друга част по оста. Държи се настрани от рамото.
Отзад напред: първо къде какво трябва да опре, после какви са диаметрите между тези места.
За да се води лагерът или зъбното колело при монтаж и да не се набива ръбът. Вал без фаска се монтира трудно и обикновено с удар, който после личи в съосността.
С инструмента за лагери, а сглобката между двете се задава с допуск по ISO 286.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.