Резбата не е канелюра по цилиндър: тя е спираловидно изметен профил със свой ъгъл, свое стъпало и свои допуски.
Инструментът измита затворения осов профил на зъба по ISO 68-1 по спирала: ъгъл на фланга шейсет градуса, плосък връх и заоблено дъно. Резултатът е геометрия, която се завинтва, а не набраздена повърхност, която прилича на резба от два метра разстояние.
Защото и двата са истински, но идват от различни моменти в историята на стандарта. По-старият размер между лицата за M10 в DIN 933 е един, по-новият по ISO е друг. Инструментът показва кой откъде идва, вместо да избере по-удобния и да замълчи.
От напрегнатото сечение по ISO 898-1: площта е пи върху четири по квадрата на диаметъра минус 0,9382 по стъпката. Върху нея се прилага границата на провлачване за класа и оттам излиза обхватът на момента, а не едно число от таблица без произход.
Защото самият стандарт се чупи там. До M16 включително клас 8.8 носи гарантирана минимална граница на провлачване 640 MPa, а над него стойността е друга. Калкулатор, който ползва едно число за целия обхват, греши точно при големите болтове.
Правилото първата цифра по 100 за якост на опън и двете цифри за границата на провлачване върши работа като памет, но при 10.9 и 12.9 не съвпада точно със стандарта. Разликата има значение при сметка за момент, затова тук стоят стойностите от стандарта, не от правилото.
STL и 3MF за печат. Там, където частта идва от каталожен чертеж, а не от чисто параметрично построение, до тях се появява и STEP, тоест файл, с който се работи в CAD, а не само се печата.
Отпечатан болт върши работа за сглобка, за макет и за проверка на пасване, но не носи товар като стоманен. Стъпката, по-малка от дюзата, изобщо не се изпълнява, а слоестата структура се къса по слоя при опън.
Оразмеряването на връзката, тоест предварителното натягане и триенето, се прави с калкулатора за крепеж. Допускът на отвора и на вала се избира с инструмента за допуски по ISO 286. Тук се решава геометрията и класът, а не цялата връзка.
Фина резба със стъпка под диаметъра на дюзата просто не се изпълнява: принтерът минава през нея, без да я направи. Затова за печатан болт се избира едра стъпка, а за фин крепеж се ползва метална вложка или готов болт.
Класът не е марка, а гарантирана механична стойност. Затова болт без маркировка не може да се приеме за 8.8: немаркираният крепеж от общите железарии обикновено е доста по-слаб, а сметката за момент, направена за по-висок клас, го къса.
Да. Профилът на зъба по ISO 68-1 се измита по спирала: шейсет градуса ъгъл на фланга, плосък връх, заоблено дъно. Не е набраздена повърхност.
Защото са от различни моменти в историята на стандарта: по-старият размер в DIN 933 и по-новият по ISO. Инструментът показва и двата с произхода им.
От напрегнатото сечение по ISO 898-1: пи върху четири по квадрата на диаметъра минус 0,9382 по стъпката, върху което се прилага границата на провлачване за класа.
Защото стандартът се чупи там: до M16 включително гарантираната минимална граница на провлачване е 640 MPa, над него е друга.
Като памет да, но при 10.9 и 12.9 не съвпада точно със стандарта. За сметка на момент разликата има значение.
Там, където частта идва от каталожен чертеж, а не от параметрично построение, до STL и 3MF стои и STEP.
Не като стоманен. Става за сглобка, макет и проверка на пасване, защото слоестата структура се къса по слоя при опън.
С калкулатора за крепеж: там влизат предварителното натягане, триенето и класът, а тук се решава геометрията.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.