Пишеш израз и получаваш графика, производна и площ, а изразът минава през собствен разчитач, а не през изпълнение на код.
Функция, която изпълнява написаното като код, дава на всеки въведен текст правата на страницата. Текст като извикване на мрежа или четене на съхранени данни би се изпълнил наравно със синус и косинус. Затова изразът тук се разчита от собствен разчитач, който познава числа, променливи и математически функции и нищо друго.
Защото степенуването свързва по-силно от унарния минус, както се учи в училище: изразът се чете като минус от две на квадрат, а не като минус две, повдигнато на квадрат. Разчитачът спазва тази подредба, а не реда на писане, и това е първата разлика, която хората забелязват.
При тангенс права линия от последната точка преди асимптотата до първата след нея би пресякла целия чертеж и би изглеждала като част от функцията. Затова там графиката се прекъсва. Това е решение за честност на изображението, а не пропуск в чертането.
Производната се смята като централна разлика: стойността напред минус стойността назад, делено на двойната стъпка, с точност от порядъка на квадрата на стъпката за гладка функция. Интегралът се смята числено. Точността е обявена, за да се знае докъде важи резултатът, вместо да се приеме за точен.
Периодът на косинус от три тета е две пи върху три, затова кривата се затваря сама много преди пълния оборот. Ако тета се пусне до две пи, всяко листо се обхожда по три пъти върху себе си. Инструментът го рисува вярно, а обяснението стои до него.
Можеш да поставиш свои измервания като двойки x и y, по една двойка на ред. Десетичният знак е точка, защото запетаята вече разделя x от y вътре в реда. Оттам излиза приближаваща права или крива, тоест инструментът върши работа и при лабораторно упражнение, не само при чертане на формула.
Освен самата функция се чертаят производната и площта под кривата в зададен интервал. Трите наведнъж показват връзка, която в таблица не се вижда: къде функцията расте най-бързо, къде производната пресича нулата и как площта се натрупва. Това е и разликата между чертане и разбиране. Затова трите се показват заедно по подразбиране, вместо да се включват едно по едно от настройка, която повечето хора не отварят.
Три се срещат почти винаги. Подредбата на действията, заради която минус две на квадрат е минус четири. Прекъсването при асимптота, което изглежда като липсваща част от графиката. И полярната крива, която се обхожда няколко пъти върху себе си, ако интервалът е зададен по-дълъг от периода. И трите имат обяснение до себе си, вместо да останат за час.
Защото то би изпълнило всеки въведен текст с правата на страницата. Собственият разчитач познава числа, променливи и математически функции и нищо друго.
Защото степенуването свързва по-силно от унарния минус: изразът се чете като минус от две на квадрат.
Защото свързваща линия през асимптотата би пресякла целия чертеж и би изглеждала като част от функцията.
Смята се като централна разлика с точност от порядъка на квадрата на стъпката за гладка функция. Точността е обявена.
Защото периодът ѝ е две пи върху три. При пускане до две пи всяко листо се обхожда три пъти върху себе си.
Да. Поставяш двойки x и y, по една на ред, с точка за десетичен знак, защото запетаята разделя x от y.
Да, освен обикновените функции инструментът чертае и полярни криви.
Числа, променливи и обичайните математически функции: тригонометрични, логаритъм, степен, корен. Собственият разчитач умее точно това и нищо извън него, което е и причината да е безопасен.
Да, числено, и показва площта под кривата в зададен интервал.