Пишеш формула и получаваш повърхнина, а до нея стои проверка дали тази повърхнина изобщо може да се отпечата.
Параметричното задава точките направо чрез параметри, а неявното описва повърхнината като множеството, където дадена функция е нула. Второто позволява форми, които параметрично се описват трудно, но иска повърхнината да бъде намерена в пространството, а не просто изчислена.
Неявният режим разделя всеки куб от мрежата на шест тетраедъра и има само шестнайсет различни случая за обработка, вместо многото случаи на маршируващите кубове. По-малкото случаи значи по-малко двусмислени места, където повърхнината може да се затвори грешно. Цената е повече триъгълници.
Самопресичането. Нито параметричният, нито неявният режим го засича, тоест повърхнина, която минава през себе си, ще бъде построена без оплакване. Тор с грешно съотношение на радиусите е обичайният пример: изглежда правилен и не е тяло, което може да се отпечата.
Освен повърхнини инструментът решава и три класически уравнения върху същата мрежа. При вълновото режим устойчивостта има конкретно условие: енергията остава ограничена, докато числото на Курант е под едно, и започва да расте над него. Това е видимо на екрана, вместо да се обяснява защо решението е избягало.
Прагът за ъгъл на надвес не е записан в този инструмент, а се взима от общото ядро с производствени правила на EduFacturing, по материал: PLA, ABS, найлон. Така един и същ праг важи и тук, и в останалите инструменти, вместо всеки да носи своя стойност.
Тя е местна: гледа ъгъла на надвес във всяка точка от мрежата, изчислен от наклона там, и нищо повече. Не разпознава цяла област, увиснала над празно, не знае за поддръжки и не преценява устойчивостта на детайла. Честният ѝ обхват е точно това и е казан направо.
За час по математика, където формулата става предмет, който се държи в ръка, и за инженер, който трябва да провери форма, преди тя да отиде в CAD. Едната употреба иска нагледност, другата иска точност, а двете се покриват, защото повърхнината е една и съща и в двата случая. Разликата е само докъде се стига: единият спира на екрана и на разпечатания модел, другият продължава към проверка на размери и на печатимост.
Повърхнината се изнася като мрежа и оттам минава по обичайния път: проверка дали е затворена, избор на ориентация и поддръжки, после слайсер. Проверката за надвес тук казва кое е рисково преди това, но не замества анализа на самата мрежа, за който има отделен инструмент. Двете проверки гледат различни неща: едната формата на повърхнината, другата дали мрежата изобщо е затворено тяло.
Параметричната задава точките направо чрез параметри. Неявната е множеството, където дадена функция е нула, и позволява форми, трудни за параметрично описание.
Защото всеки куб се дели на шест тетраедъра и остават само шестнайсет случая, вместо многото случаи при маршируващите кубове. По-малко двусмислени места, повече триъгълници.
Не. Повърхнина, която минава през себе си, се построява без оплакване. Тор с грешно съотношение на радиусите е обичайният пример.
Когато числото на Курант мине над едно. Под него енергията остава ограничена, над него започва да расте.
От общото ядро с производствени правила на EduFacturing, по материал: PLA, ABS, найлон. Не е записан в самия инструмент.
Тя е местна: ъгъл на надвес във всяка точка по наклона там. Не вижда цяла увиснала област, не знае за поддръжки и не преценява устойчивост.
Да, повърхнината излиза като мрежа, а проверката за печатимост стои до нея, преди да се пусне печат.
За да няма две различни стойности за едно и също правило. Прагът идва от общото ядро с производствени правила, значи същият праг важи и в останалите инструменти на платформата.
Топлинното, вълновото и уравнението на Лаплас, върху същата мрежа.