Разгъвката върши работа само ако частите наистина са плоски, ушите наистина съвпадат и страницата казва, когато моделът е твърде сложен.
Тетраедър, куб, октаедър, додекаедър и икосаедър се получават от точни координати, като додекаедърът е построен като двойствен на икосаедъра: върховете му стоят в центровете на стените му.
До 800 триъгълника за стъпката на разгъване, защото всеки нов триъгълник се проверява срещу всеки вече поставен в неговата част. Тази сметка расте с квадрата на частта и започва да се усеща в браузъра доста преди тази граница.
Първият триъгълник на всяка част се поставя по трите си истински дължини на страните. Всеки следващ се отваря около общото ребро по същото правило, затова разгъвката не разтяга и не свива нищо.
Преди съседен триъгълник да влезе в част, той се сравнява с всеки вече поставен там по теоремата за разделящата ос, същата проверка, която се ползва за сблъсъци в игрите.
Триъгълникът започва нова част, вместо да се вмъкне насила в старата. Затова разгъвката понякога е на няколко части, и това е честният резултат, а не недостатък.
Всеки отделен триъгълник е плосък сам по себе си, тоест въпросът е как стоят един до друг. За произволна мрежа изобщо няма гаранция за разгъвка от едно парче без припокриване.
Хипотезата на Шепард стои недоказана дори за изпъкнали тела. Затова инструментът никога не обещава едно свързано парче: той расте частта, докъдето може, и започва нова, когато следващият триъгълник би припокрил вече поставен.
Файлът STL пази голи числа без мерна единица. Затова се пита каква да е истинската височина на готовия модел, а мащабът излиза като тази височина, разделена на размера на модела по избраната ос.
PDF файлът се печата в този мащаб, един милиметър на листа за един милиметър по модела, при положение че принтерът е настроен на истински размер, а не на побиране в страницата.
Плътната линия е рязане, пунктираната е сгъване. Разликата се определя по ъгъла между нормалите на съседни триъгълници, а ъгъл близо до нула значи, че линията е само шев от триангулацията и изобщо не се чертае.
Ребро, разрязано при разгъването, носи еднакъв номер от двете си страни, а лепилното ухо е само от едната. Свободно ребро, до което граничи само един триъгълник, получава линия за рязане, но без ухо, защото отсреща няма какво да се залепи.
PDF за A4 или A3, готов за печат и рязане, вместо файл, който после трябва да се подрежда на ръка.
Защото за произволна мрежа няма гаранция за разгъвка без припокриване. Това е отворен въпрос, хипотезата на Шепард, недоказана дори за изпъкнали тела.
По ъгъла между нормалите на съседни триъгълници. Ъгъл близо до нула значи само шев от триангулацията и линия изобщо не се чертае.
По теоремата за разделящата ос, същата проверка, която се ползва за сблъсъци в игрите. При припокриване започва нова част.
Защото всеки нов се проверява срещу всеки вече поставен в частта, а тази сметка расте с квадрата на частта.
От желаната истинска височина на модела, разделена на размера му по избраната ос, защото STL пази голи числа без мерна единица.
Печатай PDF файла на истински размер, а не на побиране в страницата. Тогава един милиметър на листа е един милиметър по модела.
Разрязано ребро носи еднакъв номер от двете страни и ухо само от едната, за да е ясно кое под кое се лепи.
Защото са свободни: до тях граничи само един триъгълник и отсреща няма какво да се залепи.
Тетраедър, куб, октаедър, додекаедър и икосаедър, построени от точни координати.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.