Пускаш мрежата, тя се чете в едно общо представяне, поправя се и се записва в който формат ти трябва.
Приемат се STL, OBJ, PLY, OFF, 3MF, GLB, AMF и DAE, всички в едно и също вътрешно представяне. Оттам се записва в същия набор, тоест кубът си остава куб през целия обход, стига мерната единица да не се смени мълчаливо по пътя. Точно това мълчаливо сменяне е причината повечето обходи между формати да свършат зле.
STL и OBJ записват голи числа, без никъде във файла да пише каква е единицата. Уговорката е милиметри, но модел, направен в програма, която работи в инчове, излиза 25,4 пъти по-голям или по-малък, без нищо да изглежда сбъркано. Затова единицата е решение при вноса, а не предположение.
Защото STL не пази общ списък с върхове: всеки триъгълник повтаря своите три точки, дори когато шест триъгълника се срещат в един и същ ъгъл. Това не е дефект на файла, а начинът, по който форматът е построен, и обяснява защо един и същ модел тежи различно в различните формати.
Цветове, текстури, материали и няколко отделни обекта в една сцена. Всичко се събира в геометрията на едно тяло, с неговото положение и форма. Това е нарочно ограничение: конвертор, който обещава да пренесе всичко, обикновено пренася половината и не казва коя половина.
Той е единственият, който напуска браузъра, защото се прави на сървъра на EduFacturing. Има ограничение от 200 MB на файл и десет преобразувания на час при влязъл потребител. Причината е в самата задача: тя е тежка и не може да върви в раздел на браузъра, както останалите.
Износителят слива съседните равнинни триъгълници в плоски стени, затова ъгловат детайл излиза като истинско тяло, с което може да се работи в CAD. Заоблена повърхнина обаче не се възстановява като заобленост: тя си остава много малки плоски стени. Тоест STEP тук е полезен за кутии и планки, а не за връщане на изгубен CAD модел.
STL е най-разпространеният вход за печат и носи само триъгълници. 3MF носи повече: единици, цветове и настройки, и затова е по-добрият избор за съвременен слайсер. OBJ и PLY идват от света на сканирането и на компютърната графика. GLB и DAE са за показване на модел в браузър или в приложение. Изборът зависи от това накъде отива файлът, а не от това кой формат е по-нов.
Когато моделът е счупен по същество, тоест мрежата е с дупки, обърнати нормали или пресичащи се стени, смяната на формата не поправя нищо: пренася проблема в нов файл. Тогава редът е обратен, първо проверка на самата мрежа и чак после преобразуване. За проверка има отделен инструмент, който казва дали моделът е затворен и какъв обем всъщност има.
Не при STL, OBJ, PLY, OFF, 3MF, GLB, AMF и DAE: четенето, поправката и записът стават в браузъра. Единствено износът към STEP минава през сървър.
Защото STL не пази общ списък с върхове и всеки триъгълник повтаря своите три точки, дори когато шест триъгълника се срещат в един ъгъл.
Защото STL и OBJ не записват мерна единица. Уговорката е милиметри, а модел от програма в инчове излиза точно 25,4 пъти встрани.
Ъгловат детайл да: съседните равнинни триъгълници се сливат в плоски стени и излиза истинско тяло. Заоблена повърхнина остава множество малки плоскости.
Не. Цветове, текстури, материали и отделните обекти в сцената отпадат; остава геометрията на едно тяло.
При износа към STEP да: 200 MB на файл и десет преобразувания на час при влязъл потребител, защото той се прави на сървър.
STL в двоичен и текстов вид, OBJ, PLY в двоичен и текстов вид, OFF, 3MF, GLB, AMF и DAE.
Поправката върви по пътя на преобразуването, тоест мрежата се привежда към общото вътрешно представяне, преди да бъде записана наново.