Един файл влиза, а излизат геометрия, тегло, цена и списък с проблеми, преди слайсерът изобщо да е видял модела.
STL описва само външната обвивка, не вътрешността. Затова обемът се получава, като от началото на координатната система към всеки повърхностен триъгълник се построи мислен тетраедър и обемите им се съберат със знак. Онова, което е отвън, се изважда само. Затова сметката е точна само при затворена повърхнина и точно затова първата проверка е за херметичност.
Херметична, или манифолдна, повърхнина е затворена навсякъде: всеки ръб на всеки триъгълник има точно един съсед. Щом някъде има дупка или двоен ръб, слайсерът трябва да гадае кое е вътре и кое отвън, а резултатът е непредвидим. Затова проверката е първа, а не последна.
Плътността и цената идват от един и същ каталог, за да не се разминат. PLA е около 22 EUR за килограм, ABS около 24, PETG около 25, TPU около 35, а останалите са в списъка. Оттам излизат теглото и ориентировъчната цена за твоя модел при избраното запълване.
Защото освен запълването всеки печат има плътни външни стени, обикновено две до четири периметъра при 0,4 до 0,8 mm, плюс плътни горни и долни слоеве. Те не се менят със запълването. Затова разликата между 20 и 50 на сто в теглото е чувствително по-малка, отколкото числата подсказват.
Инструментът дели най-дългия размер на обхващащата кутия на най-късия, след като е пробвал всяко завъртане, и сравнява с два прага. Високо съотношение значи тънък и дълъг детайл, който се люлее по време на печат и се чупи при вадене. Това е предупреждение за ориентация и за поддръжки, а не отказ.
Обхващащата кутия, пробвана във всяка ориентация, се сравнява с 220 на 220 на 250 mm, размер, представителен за разпространените настолни машини. Ако твоята машина е по-голяма или по-малка, предупреждението се чете като ориентир, а не като присъда. И целият анализ върви в браузъра: файлът не излиза оттам.
Слайсерът показва време и грамове, но чак след като е нарязал модела, а това при голям файл отнема минути. Проверката тук отговаря на същите въпроси за секунди и добавя това, което слайсерът не казва: затворен ли е моделът, събира ли се на масата и не е ли опасно тънък и дълъг. Затова редът е първо анализ, после слайсер.
Незатворен модел се поправя в конвертора или в CAD, не се пуска с надежда. Прекалено дълъг детайл се завърта или се разделя на части, които се лепят. Детайл, който не се събира, се мащабира или се реже на секции с прихващане. Всяко от трите е решение преди печата, а не след третия неуспял опит.
Затворена повърхнина, при която всеки ръб на всеки триъгълник има точно един съсед. Без това слайсерът гадае кое е вътре и кое отвън.
От началото на координатната система към всеки триъгълник се построява мислен тетраедър и обемите се събират със знак, тоест външното се изважда само.
Защото плътните стени, обикновено две до четири периметъра при 0,4 до 0,8 mm, и плътните горни и долни слоеве не се менят със запълването.
Че детайлът е тънък и дълъг: дели се най-дългият размер на най-късия след пробване на всяко завъртане. Такъв детайл се люлее при печат и се чупи при вадене.
Спрямо 220 на 220 на 250 mm, представителен размер за разпространените настолни машини. За друга машина числото е ориентир.
Девет, с плътност и цена от един и същ каталог: PLA около 22 EUR/kg, ABS около 24, PETG около 25, TPU около 35 и останалите.
Не. Разчитането, анализът на геометрията, проверката за херметичност и прегледът в 3D работят при теб.
Ориентировъчна е: тя е материал по тегло. Електричеството, износът на машината и трудът се добавят с отделен инструмент.