По-голямата част от момента, който прилагаш, никога не стига до болта като притискаща сила: изяжда се от триене по пътя.
Болтът работи като пружина, опъната между двете части: държи не резбата, а притискащата сила между тях. Динамометричният ключ обаче мери усукването, нужно да се стигне дотам, а не самата сила. Между двете стои триенето под главата и в резбата, и точно то изяжда по-голямата част от приложения момент.
Защото връзката между момент и притискаща сила е триенето, а то зависи от повърхността, покритието и смазването. Сух поцинкован болт и същият болт с малко масло дават чувствително различна сила при един и същ момент. Затова коефициентът на триене е поле, а не скрита константа.
Двете числа се четат поотделно. Първото, умножено по 100, дава номиналната якост на опън в мегапаскали: 8.8 значи 800 MPa. Второто дава каква част от нея е границата на провлачване. Калкулаторът оразмерява спрямо границата на провлачване, а не спрямо закръгленото число, което повечето хора помнят.
Крепежът без маркировка, който се продава в общи железарии, обикновено е клас 4.6, с чувствително по-ниска граница на провлачване. Ако сметката е правена за 8.8, а монтираното е 4.6, връзката се къса или се разхлабва при натоварване, за което на хартия е била достатъчна.
При твърде малко предварително натягане връзката се разхлабва при вибрация, защото притискащата сила свършва преди външния товар. При твърде голямо болтът се доближава опасно до границата си и всяко допълнително натоварване го изважда от нея. Целта е между двете, а не колкото ключът издържи.
По ISO 273 отворът от средната серия за M6 до M10 е с около 1 mm по-голям диаметър от резбата, и тази хлабина не е небрежност, а място за допуските при монтаж. Отделно калкулаторът оразмерява вложка с топъл монтаж в печатан детайл: там резбата в метал зависи от дълбочината на захващане в диаметри на болта, защото се къса по-слабият от двата материала.
Калкулаторът смята предварително натягане и захващане, а не цялата връзка. Извън него остават умората при променливо натоварване, самоотвинтването при вибрация, за което има отделни решения, и качеството на самия крепеж. Затова резултатът е основа за решение, а не заместител на инженерен преглед при отговорна връзка.
Динамометричният ключ се води бавно и равномерно до щракването, а не се дърпа рязко: рязкото движение вкарва инерция в измерването и стойността излиза по-ниска от показаната. При няколко болта се затяга кръстосано и на няколко стъпки, за да не се изкриви фланецът и да не се преразпредели натягането след последния болт.
Защото между момента и притискащата сила стои триенето, а то зависи от повърхността, покритието и смазването.
Първото число по 100 дава номиналната якост на опън в мегапаскали, тоест 800 MPa, а второто каква част от нея е границата на провлачване.
Най-вероятно 4.6. Немаркираният крепеж от общите железарии обикновено е точно този клас, с чувствително по-ниска граница на провлачване.
По ISO 273 отворът от средната серия за M6 до M10 е с около 1 mm по-голям диаметър. Хлабината е място за допуските при монтаж.
Под това връзката се разхлабва при вибрация, над това болтът е твърде близо до границата си и всяко допълнително натоварване го изважда от нея.
По дълбочината на захващане, измерена в диаметри на болта, защото при натоварване се къса по-слабият от двата материала.
Обичайните: 4.6, 5.8, 8.8, 10.9 и 12.9, плюс вложка с топъл монтаж.
Кръстосано и на няколко стъпки, а не един по един до край. Иначе фланецът се изкривява и натягането се преразпределя, след като последният болт е затегнат, тоест първите вече не държат с това, с което са били затегнати.
Да, и значително. Затова коефициентът на триене е видимо поле, а не скрита константа в сметката.