Инструментът смята физиката, а цените въвеждаш ти, защото те се менят по доставчик и по дата.
Материал, машина, газ, консумативи и труд са пазарни данни, които се менят по доставчик и по ден. Инструментът смята физическата част, тоест време, дължина на реза и разход, а ти слагаш своите ставки върху нея.
При въглеродна стомана кислородът участва химически: екзотермичната реакция добавя своя енергия към реза. При неръждаема се реже с азот, който не добавя нищо и се харчи под високо налягане. Оттам идва разликата, не от цената на листа.
За метали на влакнест лазер инструментът сверява зададената дебелина с две граници от ядрото с правила: обявената максимална дебелина за машината и практическата граница. Ако тя е извън тях, това се казва, вместо да се смята цена за нещо, което няма да се изреже.
От шестте пера само подготовката на файла е еднократна и се дели на бройките. Материалът, неговият отпадък, машинното време, газът и консумативите вървят с всеки детайл. Затова при лазерно рязане количеството мени цената далеч по-малко, отколкото при фрезоване.
От интерполация между двете най-близки публикувани точки, в логаритмичен мащаб, защото зависимостта на скоростта от дебелината следва близка до степенна крива. Така стойността за междинна дебелина не е измислена, а изведена.
Главно от една публикувана опорна точка: стандартно непрекъснато пробиване на 9 mm въглеродна стомана отнема около 2 секунди. Оттам се мащабира надолу и нагоре. При детайл с много отвори това перо престава да е дребно.
Плаща се целият лист, а не само изрязаното. Затова подредбата на детайлите мени цената пряко и офертата не може да се направи, без да се знае как ще бъдат подредени.
Дюза и защитно стъкло се харчат и се сменят. При дълга серия те влизат в сметката осезаемо, а при единичен детайл почти не личат. Затова се държат отделно, вместо да се влеят в машинния час.
Шест отделни пера показват къде точно отива цената. Когато клиентът иска по-евтино, разговорът става за конкретно перо: по-тънък материал, по-снизходителен ръб, по-голяма серия, а не за обща отстъпка.
Подреждането на детайлите се прави с разкроя. Керфът се мери отделно. Дали чертежът изобщо се реже, се проверява с деветте геометрични правила, преди да се дава цена.
Въглеродна стомана, неръждаема и алуминий вървят на влакнест лазер от 500 вата до 12 киловата. Акрил, дърво и MDF вървят на CO2 от 40 до 150 вата. Изборът между чернова, стандарт и фино рязане взима бързия или бавния край на публикуваната каталожна скорост точно за този материал, тази дебелина и тази мощност.
Площта на детайла и процентът използване на листа задават разхода за материал заедно с дела отпадък. Лошо подреден разкрой при петдесет на сто използване плаща двойно повече площ от тази, която детайлът наистина заема. А по дебелина зависимостта е стръмна: трикратно по-дебел материал забавя реза близо десет пъти, не три, и точно затова скоростта се интерполира в логаритмичен мащаб.
Защото материал, машина, газ, консумативи и труд са пазарни данни, които се менят по доставчик и по дата. Инструментът смята физическата част.
Защото при въглеродна стомана кислородът участва химически и добавя енергия, а при неръждаема се реже с азот, който се харчи под високо налягане.
Инструментът сверява с две граници от ядрото с правила и казва, че е извън тях, вместо да смята цена за нещо, което няма да се изреже.
Само отчасти. От шестте пера единствено подготовката на файла е еднократна; останалите вървят с всеки детайл.
От интерполация в логаритмичен мащаб между двете най-близки публикувани точки, защото зависимостта е близка до степенна.
От публикувана опорна точка: стандартно пробиване на 9 mm въглеродна стомана отнема около 2 секунди, и оттам се мащабира.
Да, плаща се целият лист. Затова подредбата на детайлите мени цената пряко.
Защото при дълга серия дюзата и защитното стъкло влизат осезаемо, а при единичен детайл почти не личат.
По конкретно перо: по-тънък материал, по-снизходителен клас на ръба или по-голяма серия, а не с обща отстъпка.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.