Семействата тук групират процеси, които си приличат по начина, по който се провалят, а не по вида на машината.
Екструзия, фотополимеризация във вана, сплавяне на прахов слой при полимери, същото при метали и по-малкото семейство на останалите, като WAAM и PolyJet. Групирането е по споделен начин на провал, не по производител.
FDM, SLA, SLS, DMLS или който и да е от деветнайсетте, с пълен технически профил: дебелина на слоя, минимална дебелина на стената, граници за надвес и мост, обичайна якост на материала и истински ценови обхват на машините.
Минимална стена, ъгъл на надвес и дължина на моста за FDM, SLA, SLS и DMLS се четат на живо от същата таблица с правила, която гейтва инструмента за правила при проектиране. Така двете страници не могат тихо да се разминат, както се беше случило веднъж.
Якостта на FDM по оста Z стои на 60 до 80 на сто от якостта в равнината XY. Детайлите от SLS искат 30 до 50 на сто свеж прах, смесен при всеки цикъл. При DMLS Ti-6Al-4V надхвърля 1050 мегапаскала на опън, а Inconel 718 надхвърля 1200.
MJF печата около десет пъти по-бързо от SLS и иска само 20 на сто свеж прах при всеки цикъл срещу 30 до 50 на сто при SLS. CLIP печата 25 до 100 пъти по-бързо от обикновена DLP машина. Тези числа стоят до дебелината на слоя, а не на друга страница.
Защото детайлът стои в неспечен прах през целия градеж и прахът сам държи всеки надвес. Това не е предимство на машината, а следствие от процеса.
Защото топи метален прах с лазер, достатъчно горещ, за да се налага активно отвеждане на топлината от детайла. Опорите са това, което я отвежда, и затова не могат просто да се махнат от съображения за време.
Всеки процес води към своето правило за проектиране, към своята страница за дефект и към своя материал. FDM към правилото за дебелина на стената и към PLA и PETG, SLA към дефекта от недоизпичане, DMLS към титана и Inconel 718.
Изборът на процес почти никога не е окончателен отговор. Той отваря следващия въпрос: какъв материал, какъв праг и какъв дефект да се очаква.
Тя показва порядъка, в който се движи класът техника, за да се види разликата между настолна машина и промишлена инсталация. Конкретната цена идва от доставчик и от конфигурация.
Кой производител е по-добър. Това не следва от процеса и затова не се обявява тук. Сравняват се процеси, а не марки.
С правилата за проектиране за избрания процес, със справочника за материали и с библиотеката с дефекти. Ако решението е между печат и купуване, сметката е отделна.
От документирани източници в базата на EduFacturing, по една страница на технология. Четири от границите се четат на живо от същата таблица, която гейтва правилата за проектиране.
Защото при SLS детайлът стои в неспечен прах, който сам държи надвесите. При DMLS лазерът топи метал и опорите отвеждат топлината.
Шейсет до осемдесет на сто от якостта в равнината XY. Затова ориентацията на детайла е конструктивно решение, а не удобство.
Трийсет до петдесет на сто при всеки цикъл. При MJF делът е около двайсет на сто, а печатът е около десет пъти по-бърз.
Двайсет и пет до сто пъти спрямо обикновена DLP машина. Числото стои до дебелината на слоя, а не на отделна страница.
При DMLS Ti-6Al-4V надхвърля 1050 мегапаскала на опън, а Inconel 718 надхвърля 1200.
Защото групират процеси, които си приличат по начина, по който се провалят, а не по вида на машината или по производителя.
Не. Тя е обхват, който показва порядъка на класа техника. Конкретната цена идва от доставчик и конфигурация.
Не. Сравняват се процеси. Кой производител е по-добър не следва от процеса и затова не се обявява.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.