Предавателните отношения се умножават в твоя полза, коефициентите на полезно действие се умножават срещу теб, а инструментът показва и двете наведнъж.
Зъбна двойка, зъбен ремък, верига, червячна и планетарна степен. Всяка има свое ограничение за предавателното отношение и свой коефициент на полезно действие. Веригата се сглобява степен по степен, защото точно в събирането се крият грешките: отношенията се умножават и дават желаното число, а загубите също се умножават и изяждат момента, който си сметнал.
Въртящият момент казва какво е нужно при постоянна скорост. Пускането иска отгоре още момент, равен на инерцията по ъгловото ускорение, и точно този член най-често липсва в сметката. Затова инструментът пита не само за момента на товара, а и за неговата инерция: двигател, избран само по установен режим, не тръгва.
Една зъбна двойка става неудобна над отношение около 6 до 8, защото голямото колело и корпусът около него стават по-големи от полезното. При планетарна степен броят зъби на венеца трябва да е равен на слънчевото колело плюс два пъти сателита, иначе сателитът не може да зацепи и с двете едновременно. Тоест отношение, което излиза вярно на хартия, понякога просто не се монтира.
Червячната степен самозадържа, когато ъгълът на изкачване е по-малък от ъгъла на триене. Това е реално свойство, но на практика често се слага и спирачка, защото при вибрация и при спиране под товар самозадържането не е гаранция. Отделно стои топлината: трите поправки за двигателя, надморска височина, околна температура и захранване през инвертор, описват едно и също ограничение, колко добре машината отвежда топлината си.
Изходът не е едно число, а верига: за всяка степен се вижда какво влиза и какво излиза, а накрая стои изходният момент и оборотите на вала. До тях стои сметката за пускане, тоест колко момент е нужен допълнително, за да се раздвижи инерцията, и оценката за топлината, която се отделя в корпуса. Трите заедно казват дали изборът на двигател е реален, или е верен само при постоянен ход.
След предавката идва закрепването: болтовете, които държат корпуса и фланците, се оразмеряват отделно, с предварително натягане и коефициент на триене, за което има собствен инструмент. Ако задвижването е част от по-голяма машина, следват валовете и лагерите, а при стъпков двигател, и проверката колко от обявената скорост е реална за конкретния драйвер.
Защото моментът покрива постоянния ход, а пускането иска отгоре момент, равен на инерцията по ъгловото ускорение. Без този член двигателят излиза достатъчен на хартия и не тръгва.
Толкова, колкото иска отношението, и не повече. Една двойка става неудобна над отношение около 6 до 8, защото голямото колело и корпусът около него растат непропорционално.
Защото броят зъби на венеца трябва да е равен на слънчевото колело плюс два пъти сателита. Иначе сателитът не зацепва едновременно с двете и предавката не се монтира.
Често да. Самозадържането е реално свойство при малък ъгъл на изкачване, но при вибрация и спиране под товар на практика се разчита и на спирачка.
Защото надморската височина, околната температура и захранването през инвертор описват едно и също: колко добре двигателят отвежда топлината си. Затова и трите намаляват допустимото натоварване.
Защото всяка степен пропуска само част от това, което е получила, и следващата работи върху остатъка. Три степени с коефициент на полезно действие по 0,95 не дават 0,85, а произведението 0,857, и при по-ниски коефициенти разликата расте бързо. Затова верига от много степени губи повече, отколкото изглежда при събиране на процентите.
Числото, което излиза от стъпките на милиметър и тавана на драйвера, е ограничение на драйвера. Самият двигател губи момент със скоростта и обикновено спира по-рано от това число.