Меката и микро-роботиката представляват две различни, но все по-често припокриващи се парадигми, които фундаментално се отклоняват от традиционната роботика на твърдите тела.
Меката и микро-роботиката представляват две различни, но все по-често припокриващи се парадигми, които фундаментално се отклоняват от традиционната роботика на твърдите тела. Меката роботика заменя дискретните, твърди звена и стави с непрекъснато деформируеми материали, което води до системи с теоретично безкраен брой степени на свобода (DoF). Този непрекъснат континуум осигурява присъща податливост (compliance), позволявайки на робота пасивно да се адаптира към непредсказуеми среди, да абсорбира удари и да манипулира крехки обекти. Таксономията на меките роботи обхваща континуумни манипулатори (като слонски хоботи), хипер-редундантни змиевидни структури и напълно податливи еластомерни актуатори.
Микро-роботиката, от друга страна, се дефинира от мащаба. Тя обхваща роботизирани агенти с характерни размери, вариращи от 1 микрометър () до 1 милиметър (). В този мащаб обемните сили (като инерция и гравитация) стават пренебрежимо малки, докато повърхностните сили (като повърхностно напрежение, електростатична адхезия и вискозно съпротивление) доминират. Когато тези две области се слеят, наблюдаваме появата на меки микро-роботи: податливи агенти без кабели (untethered), способни да навигират в сложни, ограничени среди като човешката съдова система, задвижвани от външни магнитни или акустични полета.
| Категория | Мека и микро роботика |
|---|---|
| Библиотека | Роботика |
Инженер, автор на „Голямата книга на 3D принтирането“ и експерт по адитивни технологии