SCADA системи

Дефиниционни граници и таксономия

BG: Системите за супервайзорно управление и събиране на данни (SCADA) представляват макроархитектурната нервна система на географски разпределени индустриални процеси. За разлика от разпределените системи за управление (DCS), които са тясно свързани, ориентирани към състоянията и ограничени до едно физическо предприятие (напр. химическа рафинерия), SCADA е изначално базирана на телеметрия, асинхронна и проектирана за широкообхватни топологии (WAN). В контекста на референтната архитектура на Purdue (PERA), SCADA заема Ниво 2 (супервайзорно управление) и Ниво 3 (производствени операции). Таксономията строго очертава четири основни възела: Master Terminal Unit (MTU), служещ като централизиран криптографски и изчислителен оркестратор; Remote Terminal Units (RTU), действащи като edge-compute микроконтролери; Интелигентни електронни устройства (IED), осигуряващи цифрова релейна логика; и Човеко-машинен интерфейс (HMI), съчетан с високочестотни бази данни за времеви редове (Historians). Трябва строго да дефинираме границите: SCADA не е PID контролерът със затворен цикъл в реално време (това е домейнът на PLC), а по-скоро асинхронният диригент, който коригира зададените стойности (setpoints), автоматите на състоянията и работните параметри на хиляди PLC-та на огромни разстояния.