Определящата характеристика на Дистанционно управляемия подводен апарат (ROV) е неговата постоянна физическа връзка – чрез гъвкав кабел (umbilical) – с надводен кораб, офшорна платформа или брегова
Дефиниционни граници и таксономия
Определящата характеристика на Дистанционно управляемия подводен апарат (ROV) е неговата постоянна физическа връзка – чрез гъвкав кабел (umbilical) – с надводен кораб, офшорна платформа или брегова станция. Тази връзка с висока пропускателна способност и непрекъснато електрозахранване ясно разграничава ROV от Автономните подводни апарати (AUV). Докато AUV разчитат на бордова енергия и предварително програмирана автономия, ROV са проектирани за тежки интервенции в реално време с човек в контура (human-in-the-loop). Таксономията на ROV е строго категоризирана според изходната мощност, работната дълбочина и полезния товар:
Микро/Мини ROV (<15 кг): Захранвани с DC батерии или кабели с ниско напрежение, използвани за инспекции в плитки води, обхождане на тръби и тесни пространства (напр. басейни на ядрени реактори).
Клас Наблюдение (15-100 кг): Насочени към събиране на визуални и акустични данни. Оборудвани с HD/4K камери, многолъчев сонар и понякога прост еднофункционален манипулатор. Обикновено с работен лимит до 300 метра.
Лек работен клас: Използват високоволтово AC предаване на енергия, способни да управляват малки хидравлични модули и няколко манипулатора за леки интервенции.
Тежък работен клас (до 5000 кг): Индустриалните "работни коне". Генерират стотици конски сили (обикновено чрез хидравлични агрегати) и оперират на екстремни дълбочини от 3000 до 6000 метра. Те работят с тежки инструменти като динамометрични ключове, драгиращи помпи и резачки за стоманени въжета (напр. за Subsea 7 или Oceaneering).
Траншейни ROV: Масивни подводни трактори или плуващи машини (надхвърлящи 1 мегават мощност), които заравят подводни телекомуникационни кабели, използвайки водни струи под високо налягане или механични верижни фрези.