Рехабилитация и протезиране

Дефиниционни граници и таксономия

[BG] Рехабилитационната роботика и съвременните протези представляват високоспециализиран, критично важен поддомейн на биониката, биомехатрониката и неврорехабилитацията. Докато конвенционалната индустриална роботика се фокусира предимно върху заместването на човешкия труд с детерминистично изпълнение на задачи, тази област се стреми да възстанови, надгради и да се свърже директно с биологичната човешка невромоторна система. Рехабилитационните роботи – като екзоскелетите за преобучение на походката и манипулаторите за горни крайници – са фундаментално проектирани да осигуряват интензивна, повтаряща се кинетична терапия. Тяхната основна цел е да индуцират зависима от опита невропластичност (Хебианово обучение) при пациенти с инсулт, травми на гръбначния мозък (SCI) или мозъчни травми (TBI). Протезите, от своя страна, се фокусират върху функционалното, кинематично и козметично заместване на ампутирани крайници чрез високоинтегрирани мехатронни системи. Таксономията на този инженерен домейн е строго разделена на четири стълба: 1. Активни екзоскелети (подразделени на амбулаторни системи за ходене и стационарни клинични системи); 2. Крайни ефектори (където роботизираният интерфейс се свързва само в дисталните точки, позволявайки на ставите свободно движение в пространството); 3. Бионични протези (миоелектрични, невроинтегрирани и системи с таргетирана мускулна реинервация (TMR)); и 4. Носими устройства за сензорна субституция (осигуряващи хаптична, вибротактилна или електротактилна обратна връзка за изкуствено възстановяване на проприоцепцията и соматосензориката).