PLC: Програмируеми логически контролери

Дефиниционни граници и таксономия

Програмируемият логически контролер (PLC) е високоустойчива, детерминистична индустриална компютърна архитектура, работеща в реално време, създадена изрично за непрекъснато изпълнение на алгоритми за управление в тежки условия. За разлика от компютрите с общо предназначение, които използват операционни системи с разпределяне на времето, водещи до флуктуации (jitter) в изпълнението, PLC работи при строго цикличен цикъл на сканиране, управляван от RTOS (операционна система за реално време). Това гарантира, че четенето на входовете, изпълнението на логиката и записът на изходите се случват в изключително предвидима времева рамка (често в порядъка на микросекунди). Таксономията на PLC се мащабира въз основа на броя I/O (входове/изходи) и изчислителната мощ: Микро PLC (монолитни, с интегрирани I/O, обикновено <100 I/O), Модулни PLC (базирани на шаси/rack, мащабируеми чрез дънна платка, обработващи хиляди I/O), SoftPLC (логически ядра по стандарт IEC 61131-3, работещи на стандартен компютърен хардуер чрез хипервайзори) и Safety PLC (разполагащи с резервирани микропроцесори, работещи в пълен синхрон за покриване на строги изисквания за безопасност SIL/PL). Съвременните хибридни контролери, често наричани PAC (Programmable Automation Controllers), размиват границите чрез интегриране на усъвършенствани блокове за плаваща запетая, многоядрени процесори и директни IT/OT комуникационни възможности (OPC UA, MQTT) директно в силиция.