Медицинската и хирургичната роботика се намират на критичната пресечна точка между прецизната кинематика, биомеханичното инженерство и критичната за мисията теория на управлението.
Медицинската и хирургичната роботика се намират на критичната пресечна точка между прецизната кинематика, биомеханичното инженерство и критичната за мисията теория на управлението. За разлика от индустриалната роботика, където средата е структурирана, твърда и високо предвидима, медицинските роботи оперират в неструктурирани, деформируеми среди (меки тъкани). Таксономията на медицинските роботи е строго разделена на четири различни класа:
Автономността в хирургичната роботика обхваща спектър от Ниво 0 (Без автономност) до Ниво 5 (Пълна автономност). В момента индустрията оперира предимно на Ниво 1 (Роботизирана асистенция) и Ниво 2 (Автономност на задачата), приоритизирайки управлението с човек в цикъла (HITL). Основната философия не е замяната на хирурга, а дълбокото разширяване на човешките възможности, надхвърляйки физическите ограничения на човешкото зрение, сръчност и време за реакция.
Генезисът на хирургичната роботика започва не с меките тъкани, а с твърдите костни структури. През 1985 г. индустриалният робот PUMA 560 е адаптиран от Kwoh и екипа му за извършване на стереотактична мозъчна биопсия, отбелязвайки първата регистрирана роботизирана операция. Това установява жизнеспособността на екстремната пространствена прецизност. След това, през 1988 г. в Imperial College London е разработен PROBOT за трансуретрална резекция на простатата, който оперира автономно в строго ограничен анатомичен конус.
| Категория | Полева и сервизна роботика |
|---|---|
| Библиотека | Роботика |
Инженер, автор на „Голямата книга на 3D принтирането“ и експерт по адитивни технологии