Автоматизираните направлявани мотокари (AGV) представляват специализиран подклас на мобилната роботика, създаден за автономно транспортиране, повдигане и подреждане на палетизирани товари в
Дефиниционни граници и таксономия
Автоматизираните направлявани мотокари (AGV) представляват специализиран подклас на мобилната роботика, създаден за автономно транспортиране, повдигане и подреждане на палетизирани товари в индустриални среди. За разлика от стандартните платформени AGV или автономните мобилни роботи (AMR), които преместват стоки само хоризонтално, AGV мотокарите оперират в триизмерното пространство. Това изисква сложен контрол на мачтата, динамично балансиране на товара и високопрецизни механизми за зацепване. Таксономията на AGV мотокарите е строго категоризирана въз основа на кинематиката на шасито и възможностите за повдигане:
Автоматизирани палетни колички (Low-Lift): Проектирани за хоризонтален транспорт с минимално повдигане (обикновено до 200 мм), колкото товарът да се отдели от пода.
Автоматизирани стакери (Stackers): Разполагат с мачта за ниско до средно високо подреждане (до 3-4 метра), като обикновено разчитат на опорни рамена за стабилност, вместо на масивни противотежести.
Автоматизирани противотежестни мотокари (Counterbalance): Използват тежка чугунена противотежест в задната част за балансиране на товара. Нямат опорни рамена, което им позволява да работят с различни видове палети (напр. със затворено дъно) и да достигат по-високи нива.
Автоматизирани ричтраци (Reach Trucks): Проектирани за складиране с висока плътност. Разполагат с подвижен мачтов механизъм, който изнася вилиците напред в стелажа. Работят ефективно в тесни коридори и достигат височини над 10 метра.
AGV за много тесни коридори (VNA): Специализирани роботи за високостелажни складове, които оперират в изключително ограничени пространства (до 1.6 метра), често направлявани от индуктивни кабели или физически релси, способни да повдигат товари до 15 метра.
Границата между традиционен AGV и модерен AMR мотокар се размива; въпреки това, истинските AGV мотокари традиционно разчитат на структурирана инфраструктура (рефлектори, магнитни ленти) за детерминистична, повтаряема точност до милиметър, докато AMR вариантите използват SLAM навигация по естествени ориентири.