DCS: Разпределени системи за управление

Дефиниционни Граници и Таксономия

Разпределената система за управление (DCS) е компютризирана система за контрол, специализирана за процеси или индустриални предприятия, при която автономните контролери са разпределени хоризонтално и вертикално в архитектурата на системата, вместо да бъдат строго централизирани. За разлика от програмируемите логически контролери (PLC), които водят началото си от дискретното производство за високоскоростно изпълнение на логика, DCS е изначално проектирана за непрекъснати, сложни процеси. Таксономията на DCS обхваща няколко отделни слоя съгласно модела на Purdue (ISA-95): Ниво 0 – полеви устройства (сензори и изпълнителни механизми), Ниво 1 – разпределени контролери (I/O модули и процесорни единици), Ниво 2 – Супервайзорно управление (HMI и инженерни станции) и Ниво 3 – Системи за управление на производството (MES). Архитектурата по своята същност изисква географско и функционално разпределение, свеждайки до минимум единичните точки на отказ и капсулирайки сложните регулаторни контури директно до процеса. Дефиниционната граница между DCS и модерните програмируеми автоматизиращи контролери (PAC) се размива, но DCS запазва превъзходство в управлението на хиляди непрекъснати I/O точки, нативни глобални бази данни, резервирана инфраструктура и дълбоко интегрирани двигатели за усъвършенствано управление на процесите (APC).