Този допуск изпълним ли е изобщо

Две числа, два различни въпроса

Първото е какво компетентна работилница държи при едно закрепване: базовият случай. Второто е какво остава, когато детайлът се пребазира. Двете отговарят на различни въпроси и затова стоят едно до друго, вместо да се слее в едно удобно число.

Защо отворът има по-строг множител

Защото диаметърът на фрезован отвор се определя главно от диаметъра на инструмента, тоест от свредло, райбер или разстъргваща глава, а не от точността на машината. Затова отворът често държи по-строг допуск от съседната повърхност.

Откъде е отправната точка

Клас f, най-финият от четирите общи класа на ISO 2768-1, се ползва като отправна точка за това, което компетентна работилница постига без специални мерки. Оттам нагоре и надолу се мери какво иска чертежът.

Множителят за цена не е оферта

Той е обобщение на публикувани обхвати от няколко независими наръчника за работилници, а не цена от конкретен доставчик. Служи да се види колко скъпо става стесняването, не да замести запитване.

Различно от допуските по ISO 286

Двата инструмента отговарят на противоположни въпроси. Този проверява дали допуск, който мислиш да напишеш на чертежа, изобщо е изпълним при фрезоване. Другият избира кой клас на сглобка да бъде записан, за да работи връзката.

Какво инструментът признава, че не знае

Три неща, казани на самата страница. Ядрото с правила на EdiBrain няма проверен домейн за фрезоване, което е проверено направо. Оттам следва, че числата тук са от литература, а не от вътрешна проверена база.

Пребазирането яде допуск

Всяко второ закрепване внася своя грешка, която се събира с останалите. Затова детайл, проектиран така, че критичните размери да излязат от едно закрепване, е по-евтин и по-точен, без нищо друго да се мени.

Строгият допуск е решение за пари

Всяко стесняване значи повече операции, по-бавна обработка и по-често мерене. Затова строгото се пише само там, където две части наистина работят една в друга, а останалото остава в общия клас.

Какво се проверява след това

Дали процесът наистина държи записаното. За това се мерят изработени детайли и се смятат показателите за способност, с отделния инструмент за Cp и Cpk.

И преди това

Дали детайлът изобщо се фрезова: вътрешните радиуси, дълбочината на джобовете и подрязванията се проверяват с геометричната проверка за фрезоване, преди да се говори за допуски.

Второто закрепване не полови грешката, а може да я удвои

За детайл от мека стомана с дължина 100 милиметра инструментът показва плюс минус 0,15 милиметра при едно закрепване и плюс минус 0,3 милиметра в най-лошия случай при две. Точно двойно, защото несигурността от пребазирането се появява втори път, вместо да се раздели.

Температурата в цеха сама изяжда допуска

Проверката смята размера по милиметри по коефициента на разширение в микрометри на метър на градус по разликата в температурата, разделено на един милион. Стоманен детайл с дължина 200 милиметра в цех без климатизация и с обичайно денонощно колебание от пет градуса се мести с 0,0117 милиметра само от топлината, преди изобщо да е започнало рязане.

Пластмасата, която се реже лесно и се държи трудно

POM и Delrin се режат по-лесно от всичко в таблицата, а коефициентът им на разширение е по-близо до неръждаемата стомана, отколкото до месинга. Причината не е в силата на рязане: топлинното разширение на инженерната пластмаса е около десет пъти по-голямо от това на стоманата, а вътрешното напрежение в екструдирания материал се отпуска с дни след обработката и мени размера без нито един градус промяна.

Какво питат хората

Защо отворът държи по-строг допуск?

Защото диаметърът му идва главно от инструмента, свредло, райбер или разстъргваща глава, а не от точността на машината.

Защо се показват две числа?

Едното е какво се държи при едно закрепване, другото какво остава след пребазиране. Това са различни въпроси.

Откъде идва отправната точка?

От клас f, най-финият от четирите общи класа на ISO 2768-1, приет за това, което компетентна работилница постига без специални мерки.

Множителят за цена оферта ли е?

Не. Обобщение на публикувани обхвати от няколко независими наръчника, не цена от доставчик.

Същото ли е като допуските по ISO 286?

Не, обратното е. Там се избира клас на сглобка, тук се проверява дали записан допуск изобщо е изпълним при фрезоване.

Какво инструментът признава, че не знае?

Че ядрото с правила няма проверен домейн за фрезоване, тоест числата идват от литература, а не от вътрешна проверена база.

Защо второто закрепване е скъпо?

Защото внася своя грешка към всички останали. Детайл, при който критичните размери излизат от едно закрепване, е по-точен и по-евтин.

Кога се пише строг допуск?

Само там, където две части работят една в друга. Останалите размери остават в общия клас.

Как проверявам дали процесът го държи?

С измерване на изработени детайли и смятане на показателите за способност, Cp и Cpk.

Как се получава достъп?

С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.