Нагряване, печат и празен ход са три различни числа

Мощността се въвежда или се измерва

Избира се начален профил: малък FDM без камера, бърз FDM с камера, голям формат или принтер за смола. После полетата за ватове се презаписват със собствени числа. Ватметър за контакт струва около 20 до 30 лева и дава истинската стойност за петнайсет минути, а разликата спрямо типичния профил често е двойна.

Цената на тока е твоя, не по подразбиране

В България има три електроразпределителни дружества и нито едно не се избира вместо теб, защото при една обща стойност двама от всеки трима биха получили грешно число. Бутоните само попълват ориентировъчна дневна и нощна цена, а точната стои на гърба на сметката, в лева за киловатчас.

Трите числа се държат разделени

Нагряването се смята отделно от печата, защото е кратко и се тегли при по-висока мощност, а смесването му в средна стойност би скрило истинския връх. Празният ход се смята отделно пак, защото той е числото, което никой не се сеща да събере за месец.

Нагрятата маса яде тока, не дюзата

При повечето настолни принтери най-големият потребител е нагрятата маса, а не дюзата: тя покрива стотици квадратни сантиметра и държи температурата си срещу цялата стая, докато дюзата е малка и добре изолирана.

Затова печат без нагрята маса е осезаемо по-евтин

Обикновено PLA върху лепило се движи с по-малко ток. А най-големият единичен връх във всеки печат са първите няколко минути нагряване, и точно затова те се смятат като свое число, а не се размиват в средната стойност.

Принтерът, който просто стои включен

В празен ход контролерът, екранът, вентилаторите и захранването взимат около 5 до 15 вата. Само по себе си изглежда дребно, но 10 вата за цяла година правят 87,6 киловатчаса, тоест около 26 лева, платени за нищо.

Затова празният ход е отделен ред

Инструментът показва какъв дял от месечната сметка идва само от него. Така принтер, оставен включен по навик, а не по нужда, излиза като число, а не като усещане.

Дали нощната тарифа си струва

Тя върви около 35 до 40 на сто по-евтино от дневната, но абсолютната икономия зависи изцяло от това колко киловатчаса харчи конкретният печат.

Кога наистина си заслужава

При двучасов печат от 0,2 киловатчаса икономията е две стотинки и не си струва пренареждане на графика. При двайсетчасов печат от 2 киловатчаса е над 20 стотинки, а при десет такива печата на месец става цели левове. Инструментът смята точната икономия и казва дали минава прага от пет стотинки на печат.

Токът обикновено е малък дял от цената

Обичаен шестчасов печат при 100 вата харчи около 0,6 киловатчаса, тоест под 20 стотинки при 0,30 лева за киловатчас, докато материалът за същия детайл струва обикновено от един до пет лева. Токът излиза някъде около 5 до 15 на сто от прекия разход.

Защо този дял се показва изрично

За да не се обърка усилието по оптимизация на тока с голямата печалба, която почти винаги е по-малко материал или по-малко време.

Къде продължава

Ако въпросът е дали да се печата или да се купи, сметката е отделна. Ако е колко материал отива за детайла, се минава през настройките на слайсъра, защото запълването и стените местят разхода повече от тарифата.

Какво питат хората

Защо инструментът не избира моето дружество?

Защото в България има три електроразпределителни дружества и цените им се различават. Една обща стойност би била грешна за двама от всеки трима, без те да разберат защо.

Откъде взимам точната цена?

От гърба на сметката за ток, в лева за киловатчас. Бутоните попълват само ориентировъчна цена, а самото поле остава за твоето число.

Дюзата ли яде тока?

Не, нагрятата маса. Тя покрива стотици квадратни сантиметра и държи температурата срещу цялата стая, докато дюзата е малка и добре изолирана.

Колко струва празният ход?

Около 5 до 15 вата. Десет вата за цяла година правят 87,6 киловатчаса, тоест около 26 лева, платени за нищо.

Защо нагряването се смята отделно?

Защото е кратко и при по-висока мощност. Смесено в средна стойност, то би скрило истинския връх на потреблението.

Струва ли си нощната тарифа?

Зависи от печата. Тя е около 35 до 40 на сто по-евтина, но при 0,2 киловатчаса икономията е две стотинки, а при 2 киловатчаса е над 20.

Какъв дял от цената е токът?

Обикновено около 5 до 15 на сто от прекия разход. Шестчасов печат при 100 вата харчи около 0,6 киловатчаса, под 20 стотинки при 0,30 лева.

Струва ли си ватметър?

Обикновено да. Струва около 20 до 30 лева и дава истинската стойност за петнайсет минути, а разликата спрямо типичния профил често е двойна.

Къде е голямата печалба?

В по-малко материал или по-малко време, а не в тарифата. Затова делът на тока се показва изрично.

Как се получава достъп?

С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.