Повечето допускания за тока при 3D печат излизат грешни по определен, полезен начин.
| Параметър | Стойност | Единица |
|---|---|---|
| Вход | 10 часа принтиране при 100 W, дневна тарифа 0.30 lv/kWh | |
| Резултат | 0.3 | lv |
Избира се начален профил: малък FDM без камера, бърз FDM с камера, голям формат или принтер за смола. После полетата за ватове се презаписват със собствени числа. Ватметър за контакт струва около 20 до 30 лева и дава истинската стойност за петнайсет минути, а разликата спрямо типичния профил често е двойна.
В България има три електроразпределителни дружества и нито едно не се избира вместо теб, защото при една обща стойност двама от всеки трима биха получили грешно число. Бутоните само попълват ориентировъчна дневна и нощна цена, а точната стои на гърба на сметката, в лева за киловатчас.
Нагряването се смята отделно от печата, защото е кратко и се тегли при по-висока мощност, а смесването му в средна стойност би скрило истинския връх. Празният ход се смята отделно пак, защото той е числото, което никой не се сеща да събере за месец.
При повечето настолни принтери най-големият потребител е нагрятата маса, а не дюзата: тя покрива стотици квадратни сантиметра и държи температурата си срещу цялата стая, докато дюзата е малка и добре изолирана.
Обикновено PLA върху лепило се движи с по-малко ток. А най-големият единичен връх във всеки печат са първите няколко минути нагряване, и точно затова те се смятат като свое число, а не се размиват в средната стойност.
В празен ход контролерът, екранът, вентилаторите и захранването взимат около 5 до 15 вата. Само по себе си изглежда дребно, но 10 вата за цяла година правят 87,6 киловатчаса, тоест около 26 лева, платени за нищо.
Инструментът показва какъв дял от месечната сметка идва само от него. Така принтер, оставен включен по навик, а не по нужда, излиза като число, а не като усещане.
Тя върви около 35 до 40 на сто по-евтино от дневната, но абсолютната икономия зависи изцяло от това колко киловатчаса харчи конкретният печат.
При двучасов печат от 0,2 киловатчаса икономията е две стотинки и не си струва пренареждане на графика. При двайсетчасов печат от 2 киловатчаса е над 20 стотинки, а при десет такива печата на месец става цели левове. Инструментът смята точната икономия и казва дали минава прага от пет стотинки на печат.
Обичаен шестчасов печат при 100 вата харчи около 0,6 киловатчаса, тоест под 20 стотинки при 0,30 лева за киловатчас, докато материалът за същия детайл струва обикновено от един до пет лева. Токът излиза някъде около 5 до 15 на сто от прекия разход.
За да не се обърка усилието по оптимизация на тока с голямата печалба, която почти винаги е по-малко материал или по-малко време.
Ако въпросът е дали да се печата или да се купи, сметката е отделна. Ако е колко материал отива за детайла, се минава през настройките на слайсъра, защото запълването и стените местят разхода повече от тарифата.
Защото в България има три електроразпределителни дружества и цените им се различават. Една обща стойност би била грешна за двама от всеки трима, без те да разберат защо.
От гърба на сметката за ток, в лева за киловатчас. Бутоните попълват само ориентировъчна цена, а самото поле остава за твоето число.
Не, нагрятата маса. Тя покрива стотици квадратни сантиметра и държи температурата срещу цялата стая, докато дюзата е малка и добре изолирана.
Около 5 до 15 вата. Десет вата за цяла година правят 87,6 киловатчаса, тоест около 26 лева, платени за нищо.
Защото е кратко и при по-висока мощност. Смесено в средна стойност, то би скрило истинския връх на потреблението.
Зависи от печата. Тя е около 35 до 40 на сто по-евтина, но при 0,2 киловатчаса икономията е две стотинки, а при 2 киловатчаса е над 20.
Обикновено около 5 до 15 на сто от прекия разход. Шестчасов печат при 100 вата харчи около 0,6 киловатчаса, под 20 стотинки при 0,30 лева.
Обикновено да. Струва около 20 до 30 лева и дава истинската стойност за петнайсет минути, а разликата спрямо типичния профил често е двойна.
В по-малко материал или по-малко време, а не в тарифата. Затова делът на тока се показва изрично.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.