Всеки размер, който движи подредбата, адаптера и кутията, идва от истински компонент, а не от закръглено допускане.
Реле, клемен блок, захранване, Arduino Uno, ESP32-S3, два датчика и предпазител, всеки измерен от собствения си STEP модел. Това не са запълващи правоъгълници с приблизителни размери.
Частите за DIN шина, тоест реле, клемен блок и захранване, щракват направо на шината, както биха го направили в истинско табло. Частите с отвори за винт, като Arduino или платка с датчик, никога не са били за шина, затова инструментът им прави печатан адаптер.
Профилът следва EN 60715: сечение тип шапка с ширина 35 милиметра, с устна и стъпало, настроени да се печатат чисто. Тест проверява, че построената ширина пада между 34,5 и 35,5 милиметра при всяка генерирана шина.
Конзолното рамо на печатания адаптер се смята от най-голямата деформация, която материалът понася, преди да се счупи: 1,5 на сто за PLA, 3 на сто за PETG или ABS и 5 на сто за найлон.
Адаптер от PLA получава по-дълго и по-полегато рамо от същата част, отпечатана от найлон. Това не е настройка по вкус, а следствие от свойството на материала.
Проверката отбелязва всеки два компонента, които стоят на по-малко от 2 милиметра един от друг, и всяка част, поставена извън дължината на шината, по истинската измерена ширина на компонента.
Защото част, която щрака на шината, също заема място. Приемането на нула за нея е точно начинът, по който в готово табло две съседни части не влизат.
Дълбочината и височината на печатаната кутия се взимат от най-високия и най-дълбокия поставен компонент, а разстоянията за кабелните връзки и за вентилационните прорези се смятат така, че да се поберат.
Той изброява всяка каталожна част и всяка печатана част: шина, адаптери и кутия, готови за износ. Тоест поръчката и печатът тръгват от един и същ списък.
Печатаемите части в STL. Шината, адаптерите и кутията се печатат, а електрическите компоненти се купуват, защото те не са предмет на печат.
Той подрежда и оразмерява механично. Електрическата част, тоест сечения, защити и схема, се прави отделно и от човек с права за това.
Ширината на пътечките и разстоянията в платка се смятат с отделния инструмент по IPC-2221. Крепежът за монтажа се оразмерява с калкулатора за крепеж.
Печатаният адаптер щрака на шината с куката си, а платката се завинтва към него по нейните отвори. Тоест частта, която никога не е била за шина, се качва на шината, без да се пробива и без да се лепи.
Ширината остава 35 милиметра, защото това е присъединителният размер, но устната, рамото и стъпалото са с пропорции, които излизат чисти на настолен принтер. Точно затова тестът мери построената ширина, а не формата на глед.
Частта за шина, като реле или клемен блок, щрака направо. Част с отвори, като Arduino, получава печатан адаптер със щракваща кука от едната страна и болтове от другата.
Ширината е 35 милиметра, профилът TS35 по EN 60715, а тест проверява всяка генерирана шина да пада в рамките на половин милиметър от това.
Защото рамото се смята от най-голямата деформация преди счупване: 1,5 на сто за PLA, 3 на сто за PETG и ABS, 5 на сто за найлон.
Всеки два компонента на по-малко от 2 милиметра и всяка част извън дължината на шината, по истинската измерена ширина.
От истинските STEP модели на частите, а не от закръглени допускания.
По най-високия и най-дълбокия поставен компонент, с разстояния за кабелни връзки и вентилационни прорези, които се побират.
Да, със сваляне: всяка каталожна част и всяка печатана част, тоест шина, адаптери и кутия.
Печатат се шината, адаптерите и кутията. Електрическите компоненти се купуват.
Не. Инструментът подрежда и оразмерява механично. Сечения, защити и схема се правят отделно и от човек с права за това.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.