Три свързани сметки: превръщане между трите мерки, изваждане на макарата и сверка с това, което слайсерът е поискал.
Филаментът се мери в метри на макарата, в грамове на везната и в кубични сантиметри в слайсера. Трите описват едно и също количество, но се разминават при всяко преобразуване на ръка. Тук има една геометрична сметка, от която излизат и трите, вместо отделна формула за всяка мярка.
Между 1,75 и 2,85 mm разликата в сечението е близо три пъти. Затова едни и същи метри са съвсем различни грамове при двата диаметъра, а сгрешеният диаметър прави сметката безсмислена още в началото. Изборът на диаметър е първата стъпка по тази причина.
PLA, PETG, ABS, TPU, ASA, найлон и останалите имат различна плътност, затова един и същи обем тежи различно. Сметка, направена за PLA и приложена към PETG, дава грешен резултат, без нищо да изглежда сбъркано. Материалът се избира, а не се приема по подразбиране.
На везната стои макарата с филамента, а платено е за филамента. Празната макара тежи стотици грамове и се различава между производителите. Затова инструментът вади теглото ѝ отделно: без това всяка сметка за остатък е завишена точно с теглото на пластмасата, която не се печата.
Слайсерът казва колко ще отиде, везната казва колко има. Сверката между двете е третата сметка и тя е тази, която спестява печат, спрян на осемдесет на сто. Особено при дълъг печат си струва да се направи преди пускането, а не когато принтерът започне да свисти на празно.
При смесване на диаметри между две макари, при забравена макара на везната, при приемане на плътност от друг материал и при остатък, преценен на око по дебелината на навивката. Всяко от тези четири дава грешка от порядъка на десетки проценти, а не няколко.
След като теглото е известно, цената на детайла по материал е просто умножение по цената на грам. Точно този ред обикновено липсва в първата калкулация, а той е единственият, който не зависи от предположения: везната не спори. Оттам нататък се добавят електричество, износ и труд, за които има отделен инструмент.
Част от филаментите поемат влага от въздуха и после печатат зле, с мехурчета и слаба спойка между слоевете. Това не се вижда в теглото и не се вижда в слайсера, но се плаща в бракувани детайли и в повторени печати. Затова към сметката за оставащия филамент си струва да върви и бележка кога макарата е била отваряна.
Зависи от диаметъра и от материала. Между 1,75 и 2,85 mm разликата в сечението е близо три пъти, а плътността се различава между PLA, PETG, ABS и останалите.
Претегляш макарата с филамента и изваждаш теглото на празната макара. То е стотици грамове и се различава между производителите.
Защото дебелината на навивката расте с квадрата на радиуса. Половината на вид рядко е половината по тегло.
1,75 и 2,85 mm, двата разпространени диаметъра.
PLA, PETG, ABS, TPU, ASA, найлон и други, всеки със своята плътност, защото същият обем тежи различно.
Сравняваш това, което слайсерът иска, с това, което имаш на макарата. Точно тази сверка спестява печат, спрян на осемдесет на сто.
Най-често защото макарата не е извадена от теглото или защото е взета плътност от друг материал.
Теглото на детайла по цената на грам. Това е единственият ред в калкулацията, който не зависи от предположения, защото везната не спори. Електричеството, износът на машината и трудът се добавят отделно.
Да. Дължина, тегло и обем излизат от една и съща геометрична сметка и се превръщат едно в друго.