Остатъчно напрежение

Теория

Остатъчните напрежения възникват от нееднородна пластична деформация, термични градиенти при втвърдяване, фазови преходи или механична обработка. Те се самоуравновесяват: опънните остатъчни напрежения в един регион се уравновесяват от натискащи другаде. Измерват се чрез рентгенова дифракция, неутронна дифракция или сондиране. Натискащите остатъчни напрежения на повърхността потискат иницирането на пукнатини.

Приложение

При FDM остатъчните напрежения са основна причина за деформация (warping) и разслояване. Отложената нишка се охлажда и свива при ограничение от долния слой, предизвиквайки опънни напрежения. Загряваните подложки, затворените камери и бавното охлаждане намаляват остатъчните напрежения. Отвръщането при 10°C под Tg в продължение на 1-2 часа значително подобрява размерната стабилност.

Чести грешки

Остатъчните напрежения се добавят алгебрично към работните напрежения: деталят, проектиран за 80% от границата на провлачане, може да е вече при нея преди приложено натоварване. Деформацията (warping) настъпва, когато остатъчното напрежение надвиши адхезията към подложката. Рисуването или покриването на напрегнат детайл може да предизвика пукнатини на интерфейса.

Свързани термини: Механично напрежение, Умора на материала, Пълзене, Анизотропия