Дефект на горната повърхност, при който се появяват пролуки и издутини, тъй като твърде малко плътни слоя не успяват да покрият запълването отдолу.
Образуването на подушки настъпва, когато горните плътни слоеве трябва да покрият твърде широки празнини в запълването. Слоевете се провисват, създавайки набраздена, пореста или дупчаста горна повърхност. Най-тежко е при ниска плътност на запълване (под 20%) и малко горни слоеве (под 4). Гироидното и пчелното запълване намалява подушките в сравнение с линейните решетки.
Добавете горни слоеве (минимум 4, 6-8 за нископлътно запълване). Увеличете плътността на запълване до поне 20%. Преминете на гироидно запълване. Увеличете вентилатора до 100% за горните слоеве. Активирайте изглаждане за скриване на леки подушки. Намалете скоростта на горните слоеве до 25-30 мм/с.
Добавянето на повече горни слоеве без коригиране на ниското запълване само частично решава проблема. Изглаждането скрива подушките визуално, но не възстановява структурната цялост. Принтирането на горни слоеве при висока температура и ниско охлаждане влошава подушките дори при достатъчен брой слоеве.
Свързани термини: Запълване, Горни и долни слоеве, Охлаждане на детайла
| Област | 3D принтиране |
|---|---|
| Други названия | дупчаста горна повърхност |
| Източник | EDi Brain: tech/fdm |
Инженер, автор на „Голямата книга на 3D принтирането“ и експерт по адитивни технологии