Твърдост

Теория

Твърдостта се измерва чрез стандартизирани тестове за вдлъбване. Скали: Викерс (HV, диамантена пирамида), Роквел (HRC/HRB), Бринел (HBW, стоманена топка), Шор A/D (полимери). При метали UTS ≈ 3,3 × HV (MPa). Корелира с износостойкостта, но не с якостта на разрушаване.

Приложение

Шор D е стандартен за твърди термопластики (PLA ~80D); Шор A за гъвкави (TPU 85A-98A). По-твърдите материали устояват на надраскване, но са по-крехки. Абразивните нишки изискват закалени или рубинени дюзи: разликата в твърдостта определя темпа на износване.

Чести грешки

Твърдостта казва малко за обемната якост. Крехка керамика може да е много твърда, но да се счупи при ниско напрежение. Шор A и Шор D не са съпоставими с HV или HRC. При FDM частите твърдостта варира с гъстотата на запълване.

Свързани термини: Жилавост, Якост на опън, Пластичност