Якост на огъване

Теория

Якостта на огъване (σ_f) се определя от трито-точков тест: σ_f = 3FL/2bh², където F е максималното натоварване, L е разпролетът, b е ширината, h е височината. Крайните влакна понасят най-голямо напрежение. При крехки материали σ_f > σ_UTS, тъй като голям обем не е при максимално напрежение. Измерва се по ASTM D790 / ISO 178.

Приложение

Якостта на огъване е пряко свързана с рафтове, скоби, греди и корпуси под огъващо натоварване. При FDM ориентацията на частта спрямо оста на огъване критично влияе на σ_f. Слоевете, перпендикулярни на посоката на натоварване, се поддават при много по-ниски натоварвания. Увеличаването на броя на периметрите повишава якостта на огъване повече от запълването.

Чести грешки

Якостта на огъване не е равна на якостта на опън: за пластмаси тя е с 1,2-1,5 пъти по-висока поради градиента на напрежение. Трито- и четирито-точковите тестове дават различни резултати. Вариабилността при FDM е висока в зависимост от ориентацията.

Свързани термини: Якост на опън, Якост на натиск, Огъващ момент, Коравина (конструктивна)