Отправна точка

Теория

В инженерното чертане и CAD отправната точка е точна теоретична единица (точка, права линия или плоска равнина), служеща като началото на измерването. Реалните физически елементи не могат да бъдат перфектно плоски: отправните точки представляват идеализираната референция, от която се измерват допуските.

Приложение

В параметричното CAD отправните точки се създават като референтни равнини, през които се чертаят скиците. Началните равнини (XY, YZ, XZ) са основните отправни точки. В системата GD&T отправните точки с буквено кодиране (A, B, C) определят кои елементи установяват рамката на измерване.

Чести грешки

Грешките при избора на отправна точка се разпространяват по цялата верига от допуски. При FDM части отправна точка, реферираща равнината на плочката за принтиране, е по-повторима от отправна точка на горна повърхност.

Свързани термини: Ограничение на скица, Параметрично моделиране, Ъгъл на излаз