Избираш дейността и въвеждаш оборота, а сравнението прилага едни и същи правила към двете форми и показва какво остава при всяка.
Самоосигуряващото се лице и дружеството не се облагат по един и същ механизъм, а по два различни. При първото има нормативно признати разходи и данък върху остатъка. При второто има корпоративен данък върху печалбата и после данък при разпределяне. Смесването на двете дава грешен отговор дори когато отделните числа са верни, затова инструментът ги държи разделени докрай.
По Закона за данъците върху доходите на физическите лица, чл. 29, ал. 1, за всяка от три групи дейности е определен различен процент нормативно признати разходи, и този процент се приспада автоматично, независимо от реалните разходи. Това е добре за дейност с ниски разходи, например консултиране или обучение, и по-зле за дейност с високи разходи, където регистрация по ДДС или дружество с реални разходи може да излезе по-добре.
Възнаграждението по договор за управление и контрол се осигурява като трудово правоотношение по Кодекса за социално осигуряване, чл. 4, ал. 1, т. 7, и се облага веднъж, по същата механика бруто към нето като при трудов договор. Дивидентът е друго: той е това, което остава, след като дружеството вече е платило 10 на сто корпоративен данък, и се облага втори път с 5 на сто при изплащане, тоест около 14,5 на сто ефективно, ако се разпредели цялата печалба след данък.
Защото двете криви на нетния доход са начупени на различни места: при самоосигуряващото се лице таванът на осигурителния доход чупи кривата на едно място, а при дружеството праговете са другаде. Затова отговорът зависи от конкретния оборот и дейност, а не от общо правило, и точно затова инструментът смята вместо да дава съвет.
Самоосигуряващите се избират месечен осигурителен доход в законова граница и внасят авансово върху него. Ако реалният облагаем доход накрая е по-висок, се дължи изравнителна вноска. Това е сумата, която най-често изненадва, защото идва наведнъж и месеци след като парите са изхарчени.
Инструментът отбелязва дали въведеният оборот минава задължителния праг за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, чл. 96, ал. 1. Прагът е 51 130 EUR, посочен направо в евро в закона от 1 януари 2026 г.; преди това беше 100 000 лв., в сила от 1 януари 2023 г., вдигнат от предишните 50 000 лв. Отбелязването е само сигнал: регистрацията добавя администрация и мени как изглеждаш пред клиенти без регистрация, но сама по себе си не намалява печалбата.
Не. Калкулаторът е опростен модел за ориентиране, не правен или счетоводен съвет. Той не включва такси за счетоводител и не покрива всеки частен случай.
Защото по чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ за три групи дейности са определени различни проценти нормативно признати разходи, които се приспадат автоматично, независимо от реалните ти разходи.
Дружеството първо плаща 10 на сто корпоративен данък върху печалбата, а при изплащане дивидентът се облага с още 5 на сто, тоест около 14,5 на сто ефективно при разпределяне на цялата печалба след данък.
Самоосигуряващите се внасят авансово върху избран месечен осигурителен доход. Ако реалният облагаем доход накрая е по-висок, разликата се доплаща наведнъж в края на годината.
Не. Двете криви са начупени на различни места, защото таванът на осигурителния доход и праговете при дружеството не съвпадат. Затова отговорът зависи от конкретния случай.
При достигане на прага по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Той е 51 130 EUR от 1 януари 2026 г., а преди това беше 100 000 лв. в сила от 1 януари 2023 г.
Осигурява се като трудово правоотношение по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и се облага веднъж, по същата механика бруто към нето като при трудов договор.