Компенсацията за свиване се проваля на едни и същи две места: смесване на XY и Z в едно число и грешна посока при отворите.
Равнината на печат и вертикалната ос се свиват различно и по различни физични причини. XY идва от екструзията и от траекторията, а Z от слепването между слоевете и от изстиването отгоре надолу. При PLA и ABS Z обикновено се свива един и половина до два и половина пъти повече.
Калкулатор, който прилага един процент върху целия детайл, греши независимо кой материал твърди, че моделира. Разликата не е в точността на числото, а в това, че въпросът е два, не един.
Инстинктът да се свие отворът в модела е обратен на физиката: материалът около отвора се свива заедно с всичко останало и дърпа стените му навътре. Затова отворът се чертае по-голям от целевия диаметър, в същата посока като всеки външен размер.
Отворите излизат по-малки и заради изпъкването на екструдираната нишка по хордата на малка окръжност и заради сплескания първи слой. Това е различно от топлинното свиване, затова се добавя като отделно постоянно отместване по диаметър.
От таблицата за отвори с хлабина в ядрото с правила, а не въведено на ръка. Прилага се само при FDM, само за отвори и само върху топлинната компенсация, не вместо нея.
Процес FDM, SLA и DLP или SLS, после материал от списъка за този процес. За всеки се показва публикуваният обхват по XY и по Z и обичайна стойност, с ниво на увереност и с източник.
Материали като TPU нямат каталожен обхват изобщо и тогава калкулаторът не смята, докато не се направи калибриране. Това е нарочно: по-добре да иска измерване, отколкото да покаже число без покритие.
Печата се кубче с известен номинален размер със собствения материал и собствените настройки, мерят се X, Y и Z поотделно с шублер и се въвеждат четирите числа. Оттам излиза твоят личен процент за XY и за Z, който се ползва вместо публикувания обхват.
PLA по Z 0,4 до 0,8 на сто, ABS по Z 0,7 до 1,5, PETG по Z 0,3 до 0,6. Найлонът е с ниска увереност, а TPU е само с калибриране. При смола, клас за жилавост, XY върви 1,0 до 2,5 на сто.
Задава се дали тръгваш от размера, който искаш след печат, или от размера, който вече стои в модела, дали размерът е външен или е отвор, и по коя ос лежи. Оттам се прилага правилният процент и, където важи, отместването за отвор.
Един детайл сам по себе си рядко се мери. Две части, които трябва да влязат една в друга, откриват всяка стотна. Затова компенсацията се прави точно там, а не навсякъде.
Ако размерът трябва да се държи повторяемо, се минава през показателите за способност на процеса. Ако проблемът е изкривяване, а не размер, се минава през библиотеката с дефекти.
Защото причините са различни: XY идва от екструзията и траекторията, Z от слепването между слоевете и изстиването. При PLA и ABS Z се свива един и половина до два и половина пъти повече.
Не, това е най-честата грешка. Материалът около него се свива и дърпа стените навътре, затова отворът се чертае по-голям от целевия диаметър.
Постоянно отместване по диаметър заради изпъкването на нишката по хордата и сплескания първи слой. Идва от таблицата за отвори с хлабина в ядрото с правила.
Само при FDM, само за отвори и само върху топлинната компенсация, а не вместо нея.
Защото за него няма надежден каталожен обхват. По-добре да се иска измерване, отколкото да се покаже число без покритие.
Печата се кубче с известен размер със собствения материал и настройки, мерят се X, Y и Z с шублер и се въвеждат четирите числа.
PLA по Z 0,4 до 0,8 на сто, ABS 0,7 до 1,5, PETG 0,3 до 0,6. При смола за жилавост XY върви 1,0 до 2,5 на сто.
Да. Задава се дали тръгваш от желания размер след печат или от размера в модела, дали е външен или отвор, и по коя ос лежи.
При сглобки. Един детайл сам рядко се мери, а две части, които трябва да влязат една в друга, откриват всяка стотна.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.