Скоростта на рязане и оборотите не са едно и също, а смесването им е причината повечето режими да излязат встрани от разумното.
Скоростта на рязане Vc, в метри в минута, казва колко бързо се движи режещият ръб по своята кръгова траектория. Оборотите казват колко пъти шпинделът се завърта за минута. Едната зависи от материала, другата от диаметъра на инструмента, и точно затова един и същ материал дава различни обороти за различни фрези.
То е равно на подаването, разделено на броя режещи ръбове по оборотите. Тоест то не се задава направо, а излиза от три други числа. Затова смяна само на едно от тях мени и него, дори когато никой не го е пипал съзнателно.
Всеки режещ ръб има краен радиус в микроскопичен мащаб. Под определена дебелина на стружката ръбът престава да реже чисто и започва да мачка и да трие материала. Тогава се вдига температурата, ръбът се износва по-бързо, а повърхността излиза по-лоша, въпреки че на пръв поглед режимът е по-щаден.
Ако свалиш оборотите с трийсет на сто, без да пипнеш програмираното подаване, подаването на зъб скача в същата пропорция. Тоест опитът да се работи по-леко натоварва всеки зъб повече, а не по-малко. Двете се менят заедно или изобщо не се пипат.
Обикновено тя е резонанс между честотата на влизане на зъбите и собствената честота на инструмента, държача и детайла. Свалянето на оборотите понякога влиза точно в друг резонанс. По-често помага смяна на дълбочината на рязане или на излета на инструмента, а не просто по-бавно.
Покритие като TiN или TiAlN вдига температурата, която режещият ръб понася, преди да се износи. Самият материал остава точно толкова труден за рязане, колкото е бил. Затова покритието позволява по-висока скорост, но не прави труден материал лесен.
Дали силата на рязане, мощността и дебелината на стружката за зададения режим са разумни СЕГА. Това е моментна проверка, не прогноза за живота на инструмента, измерен в минути рязане.
Не казва колко ще изкара фрезата, не следи износването и не знае в какво състояние е шпинделът. Затова режимът, който излиза, е разумна отправна точка, а не гаранция за конкретна машина.
От материала: неговата обработваемост задава разумния обхват на скоростта на рязане. Затова преди този инструмент обикновено се минава през избора на материал, а след него през проверката какъв допуск изобщо е постижим.
Тогава не се сменят наведнъж три настройки. Диагностиката при фрезоване подрежда причините по вероятност и пита за наблюдения, вместо да предложи нова таблица с режими.
Скоростта на рязане Vc е колко бързо се движи режещият ръб по траекторията си, в метри в минута. Оборотите са колко пъти шпинделът се върти за минута. Свързва ги диаметърът.
Защото под минимална дебелина на стружката ръбът престава да реже и започва да трие. Температурата се вдига, ръбът се износва, повърхността се разваля.
Не непременно. Вибрацията обикновено е резонанс, а по-ниските обороти може да влязат в друг резонанс. По-често помага смяна на дълбочината или на излета.
Защото подаването на зъб е подаването, разделено на броя зъби по оборотите. Сваляне с трийсет на сто при непроменено подаване вдига натоварването на всеки зъб.
Не. Материалът е същият. Покритието вдига температурата, която ръбът понася, тоест позволява по-висока скорост, не по-лесно рязане.
Не казва живота на инструмента в минути рязане. Проверява дали силата, мощността и дебелината на стружката са разумни сега.
От материала: неговата обработваемост задава обхвата на скоростта на рязане, а оттам следват оборотите и подаването.
Минаваш през диагностиката при фрезоване, която подрежда причините по вероятност, вместо да смениш три настройки наведнъж.
Режимът е отправна точка. Състоянието на шпиндела, държачът и закрепването менят какво конкретната машина понася.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.