България е широка достатъчно, а върхът ѝ е достатъчно нисък спрямо това, че релефът е невидим в мащаб за печат без преувеличение.
Избира се една от шест готови области, от цялата страна до отделна планина или Дунавската равнина, чертаят се собствени координати, или се качва истинска мрежа с височини като CSV или като PGM карта.
Мащабът се задава като едно към N, а вертикалното преувеличение отделно. Инструментът предупреждава, ако моделът би излязъл по-голям от обичайна работна маса за FDM.
При истински мащаб цялата височинна разлика на България върху лист A4 пада под два милиметра, тоест не се вижда и не се напипва. Умножава се само вертикалната ос, никога хоризонталните.
Над 10 пъти инструментът предупреждава, че видимите наклони вече не са истинските наклони. Над 25 пъти предупреждава пак, че картата е станала карикатура.
Релефът се оцветява по височина по същата хипсометрична скала, от зелени низини до кафяви върхове, за да се чете без обяснение.
Щракваш две места по картата и се чертае профилът между тях, или се ползва готова посока: запад към изток, север към юг или диагонал. Така се вижда как теренът се качва и слиза по тази линия.
Най-финият детайл, който мрежата може да предаде, се сверява с най-малката надеждна стена за FDM, а дебелината на основата, която носи целия модел, също се проверява. И двете идват от правилата за проектиране, а не са избрани наслуки.
При пълна плътност и при избрано запълване, тоест преди печата се знае колко материал ще отиде, а не след него.
Наклон и изложение, засенчване, индекс на разчлененост, водосбор и реки, заливане до дадено ниво, зона на видимост, часове слънце, ерозия във времето, лавинна опасност, фрактален терен и разрязване за печат на части.
Всеки режим чете една и съща интерполирана височинна мрежа, тоест урок може да минава от режим в режим, без стойностите да се разминат между разделите.
Засенчването е локален модел на осветеност, а не проследяване на лъчи и сянка от далечен рид. Водосборът ползва опростен модел на оттичане, а не точно публикувания алгоритъм. Фракталният терен заменя истинската география, докато е включен.
Около трийсет именувани опорни точки с известни координати и височини покриват основните форми на релефа, а останалото се интерполира между тях.
Отделен режим дели карта, която не се побира на работната маса, на части за печат. Така цяла страна може да излезе като няколко плочи, вместо да се свива, докато релефът изчезне.
Единият режим смята колко слънце получава склон според изложението си, а другият кои точки се виждат от избрана точка. И двата четат същата височинна мрежа, затова се сравняват помежду си, а не си противоречат.
Защото при истински мащаб върху лист A4 цялата височинна разлика на България пада под два милиметра, тоест е невидима и непечатаема.
Над 10 пъти инструментът предупреждава, че наклоните вече не са истинските. Над 25 пъти предупреждава, че картата е карикатура.
Само вертикалната. Хоризонталните остават в мащаб, иначе моделът вече не би бил карта.
От около трийсет именувани опорни точки с известни координати и височини, между които се интерполира.
Профила между две избрани точки или по готова посока, тоест как теренът се качва и слиза по тази линия.
Дванайсет, сред които наклон и изложение, засенчване, водосбор, заливане, зона на видимост, часове слънце, ерозия и лавинна опасност.
Да, защото всички четат една и съща интерполирана височинна мрежа, затова числата не се разминават между разделите.
Локална осветеност, а не проследяване на лъчи. Сянка от далечен рид не се смята, и това е казано.
Да. Излизат обем и тегло при пълна плътност и при избрано запълване, преди печата.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.