Машината решава каква подредба е възможна: гилотината реже само от край до край, а лазерът може навсякъде.
Гилотината, форматният циркуляр и ножицата за метал режат само прави линии от единия край на материала до другия. Затова при тях подредбата трябва да е на ивици, а свободното подреждане, каквото допуска лазерът, е невъзможно. Това е първият въпрос, а не настройка накрая.
Керфът е ширината материал, която самият инструмент маха: при влакнест лазер по метал обикновено 0,1 до 0,3 милиметра. Снаждането е разстоянието, което оставяш между съседни детайли по други причини: закрепване, топлина, безопасно вадене. Двете се събират, но идват от различни места.
Дървото се цепи много по-лесно по влакното, отколкото напречно, а валцованият метал има посока на валцоване. Затова, когато е зададена посока, детайлът не може да се завърти на деветдесет градуса, колкото и добре да се подрежда така.
Сравнява се с геометричната долна граница: общата площ на всички детайли, разделена на използваемата площ на един лист, закръглена нагоре. Никой алгоритъм не може да слезе под нея. Колкото по-близо е резултатът, толкова по-малко има за печелене от още опити.
Нарочно. Задачата за подреждане с минимален отпадък е доказано трудна, тоест точното решение расте нечовешки бързо с броя детайли. Затова се ползва евристика, която дава добър резултат за секунди, вместо идеален за часове.
Сметката работи върху идеален лист без дефекти. Истинският материал има драскотини, ръжда и неравни участъци, а при рязане се случват и грешки. Затова към резултата се добавя запас, а поръчката не е равна на изчисленото.
Обикновено не в алгоритъма, а в чертежа: детайл, който може да се завърти, детайл, при който една страна не е критична, и детайл, чийто размер е избран спрямо ширината на листа. Тези три решения спестяват повече от всяко пренареждане.
Керфът за твоята машина се мери с инструмента за компенсация на керф. Цената на изрязаното се смята отделно, от материал, машинно време, газ и труд. А геометрията на самия детайл се проверява с геометричната проверка за лазерно рязане.
Голямо парче, останало цяло, е следващ детайл. Накъсаният остатък е отпадък. Затова подредба с малко по-голям процент използване, но с накъсани остатъци, понякога е по-лоша от малко по-слаба подредба, която оставя цяло парче.
Двайсет детайла наведнъж се подреждат по-добре от четири пъти по пет. Затова когато поръчките позволяват, се реже на партиди, а не на порции: същите детайли, същият лист, по-малко отпадък само от групирането.
Защото гилотината, форматният циркуляр и ножицата режат само прави линии от край до край, тоест допускат само подредба на ивици.
Керфът е материалът, който инструментът маха при рязане. Снаждането е разстоянието, което оставяш между детайлите по други причини.
Защото е зададена посока на влакното или на валцоване. Дървото се цепи по влакното, а валцованият метал има посока.
Сравняваш с геометричната долна граница: площта на всички детайли върху използваемата площ на лист, закръглена нагоре.
Защото задачата е доказано трудна: точното решение расте нечовешки бързо с броя детайли. Евристиката дава добър резултат за секунди.
Не. Сметката е за идеален лист без дефекти, а истинският материал има драскотини и неравни участъци.
В чертежа: детайл, който може да се завърти, некритична страна и размер, избран спрямо ширината на листа.
Да, когато поръчките позволяват. Двайсет детайла наведнъж се подреждат по-добре от четири пъти по пет: същите детайли, същият лист, по-малко отпадък само от групирането.
С инструмента за компенсация на керф: режеш пробно парче без компенсация и измерваш разликата.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.