Разгъвка на ламарина, с неутралната ос на място

Реже се неутралната ос, не измереният диаметър

Дължината, която реално се изрязва, минава по средата на стената, а не по външната или вътрешната повърхност. Затова първият въпрос е кой диаметър въвеждаш. Разлика от една дебелина на листа изглежда дребна на чертежа и се превръща в няколко милиметра по обиколката, тоест в шев, който не се затваря.

Развиваемите форми се смятат по формула

Цилиндър, конус, пресечен конус, коляно и кутия с огъвания се разгъват по формула, защото повърхността им е развиваема: през всяка точка минава права линия, която лежи изцяло върху повърхността. При конус проверката е проста: ъгълът на сектора трябва да е равен на 360 градуса по радиуса, разделен на образувателната, защото дъгата на сектора е обиколката на основата.

Преходът правоъгълник към кръг не е развиваем

През никоя точка на такъв преход не минава права, която да лежи изцяло върху повърхността, тоест формула няма. Той се решава с триангулация, тоест повърхността се приближава с триъгълници. Инструментът го казва, вместо да даде число, което изглежда като разгъвка и не се затваря в метала.

Коефициентът k и връщането след огъване

Коефициентът k казва къде точно стои неутралната ос в дебелината по време на огъване и зависи от материала и от отношението радиус към дебелина. Отделно стои връщането: листът се отпуска леко след освобождаване от пресата и затова първото огъване е пробно. В DXF експорта режещите линии и осите на огъване са в отделни слоеве, защото на лазера се реже само единият.

Какво излиза накрая

Плоска разгъвка с размери и DXF файл, в който режещият контур и осите на огъване са в отделни слоеве. При преход, който не е развиваем, вътре влиза и мрежата от триъгълници, по която се маркира. Така файлът върши работа и на лазера, и на пресата, без да се преправя между двете.

Какво да провериш преди да режеш

Три неща спасяват повечето изрязани напразно листове. Първо, кой диаметър си въвел, външен или вътрешен. Второ, ъгълът на сектора при конус, който трябва да отговаря на обиколката на основата. Трето, коефициентът k за твоя материал и радиус, защото именно той решава дали разгъвката ще излезе с правилната дължина. Ако файлът тръгва към стар контролер, преминаването от SVG към DXF има отделен инструмент, който оправя обръщането на оста и кодировката на кирилицата.

Какво питат хората

Външен или вътрешен диаметър да въведа?

Инструментът пита нарочно, защото реално се реже неутралната ос в средата на стената, а не повърхността, която мериш. Разликата е една дебелина и се натрупва по цялата обиколка.

Защо преходът правоъгълник към кръг не се смята по формула?

Защото повърхността му не е развиваема: през нито една точка не минава права, лежаща изцяло върху нея. Решава се с триангулация, а не с формула.

Конусът ми не се затваря в кръг, къде е грешката?

Провери първо ъгъла на сектора. Той трябва да е 360 градуса по радиуса, разделен на образувателната, защото дъгата на сектора е точно обиколката на основата.

Защо е нужен коефициент k?

Защото неутралната ос не стои в средата при всяко огъване. Мястото ѝ зависи от материала и от отношението между радиуса на огъване и дебелината, а точно оттам идва дължината на разгъвката.

Защо се препоръчва пробно огъване?

Заради връщането: листът се отпуска леко, щом излезе от пресата, и колко точно зависи от материала и от отношението радиус към дебелина. Едно пробно огъване дава числото за твоя случай.

Коляното от сегменти ли се прави, или се огъва?

Зависи от дебелината и от диаметъра. При тънка стена и голям радиус коляното се огъва цяло, при дебела стена и малък радиус се прави от сегменти, изрязани и заварени. Разгъвката и в двата случая тръгва от неутралната ос, но при сегментите всеки сегмент има своя разгъвка и своя линия на срязване, а не една обща.

Защо DXF има отделни слоеве?

За да се реже само режещият слой. Слоят с осите на огъване и, при преход, мрежата от триъгълници, служи на пресата и на монтажа, но не бива да отива под лъча.