Първият въпрос не е с каква мощност, а с какъв лазер: видът на машината решава дали този материал изобщо може да бъде рязан, преди настройките да имат значение.
Влакнестият и CO2 лазерът работят на различни дължини на вълната и това не е въпрос на настройка. Влакнестият почти не вижда акрила, а CO2 се справя с органичните материали. Най-скъпата грешка при лазерно рязане не е сбъркан режим, а насочен грешен вид лазер към материал, който той не може да поеме изобщо.
Кислородът, азотът и въздухът вършат различна работа, а разликата в наляганията между тях не е малка. Кислородът по въглеродна стомана работи и химически, не само механично: той гори повърхността на метала в реакция, която добавя енергия, затова налягането е ниско, от порядъка на 0,5 до 2 бара. Азотът не гори нищо и трябва да изтласка стопилката само механично, затова налягането е в пъти по-високо.
Влакнест лазер по метал дава тесен керф, обикновено 0,1 до 0,3 mm, и най-тясната топлинно повлияна зона, защото събира енергията в петно от части от милиметъра и реже бързо. CO2 по органични материали дава по-широк керф. Тези две числа решават колко близо могат да се подреждат детайлите и колко материал ще е променен до реза.
Публикуваните таблици за влакнест лазер показват, че удвояване на мощността не удвоява дебелината, която машината реже качествено. Това е една от най-подвеждащите части при избор на машина. Отделно, ISO 9013:2017 определя понятията и допустимите отклонения при термично рязане, но за лазер обхватът му е ограничен до определена дебелина, тоест над нея стандартът не е мярка.
Позицията на фокуса решава къде в дебелината лъчът е най-тесен и оттам как изглежда ръбът: по-високо за по-чист горен ръб, по-ниско за по-добро отвеждане на стопилката при дебел лист. До него стоят дюзата и защитното стъкло. Замърсената оптика мени резултата постепенно, без да се счупи нищо, и точно затова се хваща късно: параметрите са същите, а срезът вече не е. Затова смяната на консуматив се записва: когато след седмица резултатът се влоши, единственият начин да се разбере какво се е сменило е да има какво да се прегледа.
Режимът дава как да се реже, но не и дали чертежът изобщо е за рязане: за това има отделна геометрична проверка с девет правила. Ако ръбът вече е изрязан и се спори дали е добър, оценката по грапавост и перпендикулярност се прави с трети инструмент. А цената се сглобява отделно, от материал, машинно време, газ и труд.
Не. Двете работи искат противоположни дължини на вълната, а не различни настройки. Влакнестият лазер почти не вижда акрила.
Защото кислородът по въглеродна стомана гори повърхността и добавя енергия, тоест върши и химическа работа при ниско налягане. Азотът само изтласква стопилката механично и това иска много повече налягане.
Обикновено от 0,1 до 0,3 mm, което е достатъчно тясно, за да се подреждат детайлите близо един до друг.
Влакнестият лазер събира енергията в петно от части от милиметъра и реже бързо, затова зоната остава най-тясна. По-бавното рязане и по-широкото петно оставят повече променен материал.
Не пропорционално. Публикуваните таблици показват, че удвояване на мощността не удвоява качествено рязаната дебелина.
Защото качеството на ръба се влошава постепенно и първо там, където не се гледа: в ъглите, при малките отвори и при началото на реза. Права дълга линия изглежда добре доста след като машината вече е извън сигурния режим. Затова скоростта се вдига срещу пробно парче с ъгли и малки отвори, не срещу права линия.
Понятията и допустимите отклонения при термично рязане. За лазер обхватът му е ограничен до определена дебелина, тоест над нея не служи за мярка.