Препоръка за материал без причината зад нея е предположение, облечено в уверен етикет.
Избира се вид детайл, от механична част до нещо, което ще се докосва до храна, и след това кои от четири условия го чакат: ултравиолет навън, влага, температура над 60 градуса, или масла и разтворители. Всеки отговор носи собствена тежест в таблицата, а не груба преценка.
Задава се водещото натоварване, тоест огъване, удар, триене или многократно огъване, и с какво разполагаш: FDM принтер, принтер за смола или и двете. Така от списъка отпадат материали, които така или иначе не можеш да отпечаташ.
ABS, ASA, найлон и PC искат затворена камера и внимателно сушене. Първият печат обикновено няма нито едното, нито другото, затова нивото на опит мени класирането, вместо да се приеме, че всеки може всичко.
До три материала, подредени по точки, с до три кратки причини за първия и резервна причина за алтернативата, например че е по-евтина или по-лесна за печат, когато няма открояващо се свойство точно за твоята комбинация.
Всеки от единайсетте материала носи оценка за всеки отговор на всеки въпрос. Инструментът просто събира точките за дадените отговори и подрежда. Няма скрита функция, която да реши кой е най-добрият материал.
Никой обичаен материал за FDM или за смола не става безопасен за храна само защото е отпечатан, дори от гранули с хранителен клас, защото видимите линии между слоевете задържат влага и бактерии, които не могат да се измият докрай.
Защото проблемът е геометрия, а не химия. PP и PETG са инертни и пак задържат в процепите между слоевете. Затова предупреждението се показва при всеки избор за храна, независимо кой материал излезе първи.
PLA омеква около 55 до 60 градуса, а табло на кола на слънце през лятото минава тази граница без усилие. PETG стига около 70 до 80, ABS и ASA 90 до 105, а PC държи до около 135. Инструментът тежи точно това, вместо да остави топлоустойчивостта за накрая.
Дюзата и масата за всеки материал за FDM се четат от ядрото с правила, същите данни, събрани за профилите на слайсъра другаде на сайта, а не преписани на ръка тук. Записите за смола нямат такова число, защото принтерът за смола няма дюза и нагрята маса.
Всеки полимер разменя якост, жилавост, гъвкавост, топлоустойчивост, химическа устойчивост и лекота на печат. PLA е най-лесният и сред най-крехките, PC е сред най-жилавите и най-трудните. Правилният избор зависи от това какво детайлът трябва да издържи.
Не е справочник. Той препоръчва, а пълните карти с данни, температури и източници са в справочника за материали, към който всеки резултат води.
След материала идват настройките на слайсъра и, ако размерът трябва да съвпадне точно, компенсацията за свиване. Ако детайлът вече е излязъл лош, се минава през библиотеката с дефекти.
Не. Всеки полимер разменя якост, жилавост, гъвкавост, топлоустойчивост и лекота на печат. PLA е най-лесен и сред най-крехките, PC е сред най-жилавите и най-трудните.
Защото ABS, ASA, найлон и PC искат затворена камера, по-високи температури и сушене. Отворен принтер за начинаещи или принтер за смола не ги дава.
Не само защото е отпечатан. Линиите между слоевете задържат влага и бактерии, които не се измиват докрай, включително при инертни материали като PP и PETG.
По температурата на омекване: PLA около 55 до 60 градуса, PETG около 70 до 80, ABS и ASA 90 до 105, PC до около 135.
Не. Всеки материал има оценка за всеки отговор, инструментът събира точките и подрежда. Няма скрита функция за най-добър материал.
Единайсет, през FDM и смола, филтрирани по това дали изобщо имаш машината да ги отпечаташ.
Защото понякога няма открояващо се свойство за точно твоята комбинация. Тогава причината е резервна: по-евтина или по-лесна за печат.
От ядрото с правила, същите данни, събрани за профилите на слайсъра. Записите за смола нямат такова число, защото няма дюза и нагрята маса.
Не, препоръка по въпроси. Пълните карти с данни и източници са в справочника за материали, към който всеки резултат води.
С профил в EduFacturing. Част от инструментите влизат в Pro.