Температурата и валежите се рисуват на свързана скала не за красота, а за да стане видимо кога месецът е физиологично сух.
Германските ботаници Хайнрих Валтер и Хелмут Лийт свързват двете оси нарочно, за да може едно единствено гледане да покаже дали растението има вода. Когато кривата на валежите падне под кривата на температурата, месецът е физиологично сух. Това е и цялата идея зад този вид диаграма.
Числено: когато валежите в милиметри паднат под удвоената средна температура в градуси. Тази проста връзка е причината двете оси да се свързват именно така, а не по друго съотношение. Сухият период излиза като защрихована площ, която се вижда, без да се четат числа.
Първата буква е климатичната група: A за тропичен, B за сух, C за умерен, D за континентален снежен и E за полярен. Следващите букви уточняват режима на валежите и температурния ход. Кодът се сглобява от самите данни на станцията, а не се приписва наум.
Данните са дванайсет месечни средни, тоест не съдържат дневни стойности. Инструментът не се преструва, че ги има: около всяка месечна средна се построява статистическо разпределение на дните и оттам излиза броят дни с определено условие. Това е оценка с обявен метод, не измерване.
Защото показването на контраст е част от преподаването на класификацията, а България наистина не съдържа всеки климатичен тип. Синтетичните станции са обявени като такива, за да не се смесят с реалните, и служат за сравнение в час.
Върху същите станции работят и няколко физични режима: психрометричният смята влажност, енталпия и точка на оросяване, и оттам климатичната диаграма спира да е само картинка и става вход за сметка. Така един и същ набор данни върши работа и в час по география, и в задача по термодинамика.
Отгоре стоят името на станцията, надморската височина, средната годишна температура и годишната сума на валежите. Двете криви вървят по месеци. Там, където валежната крива пада под температурната, площта се защрихова: това е сухият период. Едно гледане казва колко дълъг е той и кога през годината пада, което е точно информацията, нужна на растение или на посев.
Класификацията по Кьопен и Гайгер е кратко описание, което се сравнява между места. Две станции с един и същ код имат сходен режим, дори да са на различни континенти. Затова кодът е полезен там, където две таблици с числа не вършат работа: при избор на култура, при сравнение и при обяснение защо едно и също растение вирее на едното място и не вирее на другото.
За да стане видима физиологичната суша. Валтер и Лийт свързват осите нарочно, така че падането на валежната крива под температурната да значи нещо.
Когато валежите в милиметри паднат под удвоената средна температура в градуси, тоест когато валежната крива мине под температурната.
Първата е климатичната група: A тропичен, B сух, C умерен, D континентален снежен, E полярен. Следващите уточняват валежите и температурния ход.
Не. Данните са дванайсет месечни средни. Броят дни с дадено условие се оценява със статистическо разпределение около всяка средна, с обявен метод.
Защото България не съдържа всеки климатичен тип, а контрастът е част от преподаването. Синтетичните станции са обявени като такива.
Психрометричен режим върху същите данни: влажност, енталпия и точка на оросяване, тоест диаграмата става вход за сметка.
Германските ботаници Хайнрих Валтер и Хелмут Лийт, точно за да се вижда наличието на вода за растенията.
Името на станцията, надморската височина, средната годишна температура и годишната сума на валежите. Те задават контекста, без който двете криви не значат нищо.
За час по география и биология, и за всеки, който трябва да сравни климат на две места, без да чете таблици.