Избираш вида на геометрията, въвеждаш керфа и получаваш размера, който да нарисуваш, за да излезе детайлът в мярка след рязане.
Лъчът е фокусирано петно с реален диаметър, не математическа линия, затова при рязане изчезва ивица материал. Ако нарисуваш точния размер, детайлът излиза по-малък с един керф, а отворът по-голям с един керф. Компенсацията е половин керф на всеки от двата ръба, а посоката зависи от това от коя страна на линията остава материалът, който пазиш.
Външен контур, вътрешен контур и отвор се компенсират в различни посоки. Затова първата стъпка е видът на геометрията, а не числото. Повечето грешки с керф не са аритметични: идват от приложен грешен знак върху грешния ръб, или от каталожна стойност, която машината отдавна е надраснала.
Влакнест лазер по метал дава тесен керф, обикновено от 0,1 до 0,3 mm, достатъчно тесен, за да се подреждат детайлите близо един до друг. CO2 по акрил, дърво и MDF дава по-широк керф. Затова каталожната стойност е начало, а не край: за твоята машина и твоя материал числото се измерва.
Режеш пробно парче без никаква компенсация, тоест нарисуваният размер е точно номиналният, и после го измерваш. Разликата между нарисуваното и измереното е керфът на твоята машина за този материал и тази дебелина. При тънък материал, под около три милиметра, разликата между горния и долния ръб на реза е пренебрежима; при по-дебел вече не е.
Компенсацията решава дали детайлът е в мярка, а подреждането решава колко материал остава за боклука. Тесният керф на влакнестия лазер позволява детайлите да се подреждат близо един до друг, тоест от един лист излизат повече. При по-широк керф същото подреждане започва да яде мостчетата между детайлите и подредбата трябва да се разреди.
Керфът не е постоянна на машината. Мени се при смяна на дюза и на леща, при друга дебелина и при друг материал, а също и постепенно, докато оптиката се замърсява. Затова пробното парче не е еднократно упражнение: то се повтаря, когато резултатът започне да се разминава с очакваното. Ако ти трябва и оценка на качеството на самия рез, за това има отделен инструмент, който подрежда измерена грапавост и перпендикулярност по класове.
Ивицата материал, която лазерът реално маха при рязане, защото лъчът е фокусирано петно с реален диаметър. Затова нарисуваният размер и полученият размер не съвпадат без компенсация.
Защото посоката зависи от това от коя страна на линията стои материалът, който пазиш, а не от това как изглежда геометрията. Външен контур, вътрешен контур и отвор се държат различно.
Половин керф на всеки от двата ръба на реза. Целият керф се разпределя между двете страни, не се вади само от едната.
Защото прорезът се държи като отвор и излиза по-широк с един керф, а езикът се държи като външен контур и излиза по-тесен. Двете се компенсират в различни посоки, за да се съберат.
Плъзгащата, с нулево застъпване, се сглобява на ръка, но не се държи сама и е разумна за прототип. Пресовата държи, но иска сила и точност при монтажа.
От типа на машината и материала: влакнест лазер по метал обикновено дава от 0,1 до 0,3 mm, а CO2 по органични материали по-широк керф. Това е начало за първия рез, не мярка за серия. Щом детайлите тръгнат в производство, пробното парче се реже веднъж и стойността се записва, защото разликата между каталожно и измерено се плаща в бракувани детайли.
Не съвсем. При материал под около три милиметра разликата между горе и долу е пренебрежима, а при по-дебел трябва да се смята с ръба, който има значение за сглобката.
| Параметър | Стойност | Единица |
|---|---|---|
| kerf width typical fiber | 0.1 .. 0.3 | mm |
| kerf width typical co2 nonmetal | 0.25 .. 0.5 | mm |
| fingerjoint tab width kerf compensation | slot width mm + 2*kerf mm + 2*overlap mm | mm |
Фибро лазер на метал дава по-тесен рез от CO2 на неметали; компенсацията на kerf влиза в пръстовите връзки.