Въвеждаш цената на машината и месечните ѝ разходи веднъж, а излизат шест числа, всяко от които решава различна част от въпроса дали покупката си струва.
Цената на машиночас е пълният разход за работа на машината, включително амортизацията, и точно тя служи за ценообразуване. Месечният нетен паричен поток е друго: той показва колко пари реално влизат и излизат, а амортизацията не е плащане. Смесването на двете е най-честата грешка при сметка за изплащане: числото излиза вярно на хартия и не отговаря на банковата сметка.
Инструментът пита за приход МИНУС материал, нарочно. Това, което остава след материала, е маржът, с който машината се изплаща. Ако се въведе пълната цена към клиента, срокът на изплащане излиза измамно кратък, защото материалът се брои за печалба.
В примера машина, която работи 200 часа месечно, носи марж от 600 EUR срещу 343 EUR разходи, тоест 257 EUR печалба. Разходите обаче не падат заедно с поръчките: лизингът, застраховката и помещението остават същите. Затова спад от двайсет на сто в поръчките реже печалбата много повече от двайсет на сто, и точно това е рискът, който сметката трябва да покаже предварително.
Прагът се смята по обичайната формула: постоянни разходи, разделени на маржа, който всеки час или всеки детайл внася. Простият срок на изплащане просто брои месеците, докато натрупаният поток стане нула, тоест приема, че евро следващия месец е равно на евро след три години. Дисконтираният срок не приема това и затова излиза по-дълъг: той е по-честният отговор при покупка с кредит.
Два различни случая. Първият: месечният нетен поток е нула или отрицателен, тоест натрупаната крива никога не пресича нулата, колкото и дълго да се чака. Вторият: потокът е положителен, но толкова малък, че срокът излиза извън разумния живот на машината. И в двата случая отговорът е изричен, вместо да се покаже число, което изглежда като срок.
По Закона за корпоративното подоходно облагане, чл. 55, ал. 1, т. 2, машините, производственото оборудване и апаратурата попадат в категория II с максимална годишна данъчна амортизационна норма 30 на сто, което дава минимален данъчно признат срок от около 3,33 години, тоест приблизително три години и четири месеца за пълно амортизиране. Това е таван на скоростта, не задължение: счетоводният срок за вътрешно управление може да е по-дълъг. Ако въведеният срок е по-кратък от този минимум, инструментът го отбелязва, вместо мълчаливо да приеме число, което данъчната няма да признае.
Цената на машиночас е пълният разход за работа, включително амортизацията, и с нея се ценообразува. Паричният поток показва какво реално влиза и излиза по сметката, а амортизацията не е плащане.
Не. Въвежда се приход минус материал, тоест маржът, който остава за машината. С пълната цена срокът на изплащане излиза измамно кратък.
Защото постоянните разходи не падат с поръчките. В примера 200 часа месечно дават 600 EUR марж срещу 343 EUR разходи; щом маржът намалее, разликата се свива много по-бързо от процента на спада.
Постоянните разходи, разделени на маржа, който всеки час или детайл внася. Оттам се вижда колко работа е нужна само за да се покрият разходите.
Защото простият срок брои месеци и приема, че евро днес и евро след три години са едно и също. Дисконтираният отчита, че не са, и затова е по-честен при покупка с кредит.
Когато месечният поток е нула или отрицателен, тоест кривата никога не пресича нулата, или когато срокът излиза извън разумния живот на машината.
По ЗКПО, чл. 55, ал. 1, т. 2, машините и производственото оборудване са категория II с максимална годишна норма 30 на сто, тоест минимален данъчно признат срок около 3,33 години. Това е таван на скоростта, не задължение.