Въвеждаш диаметъра на фрезата и материала, попълваш само картите, които се отнасят за твоя детайл, и получаваш отделна присъда за всяка от осемте проверки.
Фрезата е кръгъл инструмент, затова ъгълът между две стени на джоб или канал винаги носи радиус, равен на радиуса на фрезата. Чертеж с остър вътрешен ъгъл не може да се изпълни както е нарисуван, колкото и добра да е машината. Проверката сравнява радиуса в чертежа с радиуса на избраната фреза и казва направо кой от двата трябва да се промени.
Фрезата се държи само от единия край, в шпиндела, затова колкото по-дълбоко реже спрямо собствения си диаметър, толкова повече се отклонява под силата на рязане. Затова важното число не е дълбочината сама по себе си, а отношението ѝ към диаметъра. Алуминиев детайл с джоб 28 mm, рязан с фреза 8 mm, дава отношение 3,5, и точно това число решава дали резултатът ще е в допуск.
При дълбок джоб се отклонява инструментът, при тънка стена се огъва самият детайл настрани под силата на рязане. Затова дебелината на стената се гледа заедно с нейната височина, а не сама. Същото важи и за резбата в глух отвор: от една страна стои дълбочината, нужна на резбата да носи товара си, която зависи от материала, от друга колко още може да се пробие под нея.
Фрезата реже по права линия от посоката, от която идва, тоест всичко, скрито зад тази посока, е недостижимо без второ закрепване или без друг инструмент. И най-важното: повечето отказани чертежи не падат на едно очевидно правило. Падат, защото две обикновени решения, малък радиус и дълбок джоб, или тънка стена и висока стена, се събират в детайл, който никоя от двете проверки поотделно не спира.
Проверките са осем независими правила за геометрия, не технологичен преглед. Инструментът не смята време, не дава цена и не избира режими на рязане. Не знае и с каква машина ще се работи: същият детайл може да мине на един фрезови център и да падне на друг заради по-слаб шпиндел или по-малък ход. И най-важното: една зелена присъда по осемте проверки не значи, че детайлът е евтин, а само че се изпълнява.
Щом геометрията мине, идва ред на допуска: отделен инструмент смята какъв допуск реално издържа едно закрепване и колко се губи при второ. После идват режимите на рязане и изборът на машина, където габаритът на детайла и начинът на закрепване решават класа. А когато детайлът вече се е родил с дефект, диагностиката при фрезоване подрежда причините по вероятност, вместо да изброява всички наведнъж.
Защото фрезата е кръгла и оставя радиус, равен на своя собствен. Остър вътрешен ъгъл при фрезоване е геометрично невъзможен, за разлика от лазерното рязане, където лъчът няма такъв радиус.
Колко пъти дълбочината на джоба надвишава диаметъра на фрезата. Фрезата е закрепена само от единия край и се отклонява толкова повече, колкото по-дълбоко реже спрямо диаметъра си. Джоб 28 mm с фреза 8 mm дава 3,5.
Тънката стена се огъва настрани под силата на рязане, а колкото по-висока е, толкова по-малко издържа. Само дебелината, без височината, не казва нищо за това ще вибрира ли детайлът.
Две неща наведнъж: колко дълбоко трябва да захване резбата, за да носи товара си, което зависи от материала, и колко още може да се пробие под нея, за да има място за изхода на метчика.
Всичко, което е скрито зад посоката, от която идва фрезата. Такава повърхност се стига само с второ закрепване или с друг инструмент, тоест струва време и пари.
Не, и страницата го казва направо. Проверките са осем независими правила, а не пълен технологичен преглед на детайла.