Заобляния срещу остри вътрешни ъгли

Теория

Острият вътрешен ъгъл има теоретичен коефициент на концентрация на напрежение (Kt) клонящ към безкрайност при радиус на ъгъла клонящ към нула. При адитивното производство това се влошава от дискретната слоева структура: FDM частта има надрез при всеки 90° вътрешен ъгъл, където съседните слоеви линии завършват рязко. SLA и SLS части имат същата концентрация на напрежение, дори ако микроструктурата им е по-хомогенна: геометричният ефект на надреза е независим от процеса. Радиус на заобляне, равен или по-голям от дебелината на стената, разпределя натоварването равномерно и почти елиминира надреза.

Приложение

Прилагай минимален радиус на заобляне 0.5× дебелина на стената при всички вътрешни ъгли. За натоварени части (скоби, живи панти) използвай радиус 1× до 2× дебелина на стената. При FDM голямото заобляне подобрява и непрекъснатостта на слоевете: дюзата следва крива вместо да прави рязка смяна на посоката, което поддържа налягането на екструзия. Външните (изпъкнали) ъгли не изискват заобляния за якост, но скосяването им намалява риска от разслояване при остри външни ръбове.

Чести грешки

Проектантите често добавят заобляния към външни ъгли (козметично) но забравят вътрешните ъгли (структурно). Не добавяй толкова голям радиус, че да 'изяде' функционалната кухина на частта. При SLS и DMLS дори много малките остри ъгли (радиус 0.1–0.2 mm) може да изглеждат гладки след изграждане поради прахова резолюция, но остават структурни концентратори на напрежение.

Свързани термини: Минимална дебелина на стена, Скосяване на първия слой / Предотвратяване на 'слоново стъпало', Режими на разрушаване при остри вътрешни ъгли