Релефен и гравиран текст / Минимален размер на детайл

Теория

Текст и фини детайли на повърхността са сред най-чувствителните към разделителна способност елементи при 3D принтиране. Релефните (изпъкналите) детайли трябва да стърчат поне с дебелина на един слой, за да оцелеят при пост-обработката; детайли по-ниски от един слой се поглъщат напълно от заобикалящата повърхност. Вдлъбнатите (гравираните) детайли трябва да са достатъчно широки, за да не ги запълни слайсерът: обикновено ≥0.4 mm за FDM, ≥0.2 mm за SLA, ≥0.5 mm за SLS. При DMLS размерът на прашните частици (~20–40 µm) определя практическата разделителна способност на ~0.1–0.2 mm за добре оптимизирани машини.

Приложение

FDM релефен текст: минимум 0.8 mm ширина на щрих, 0.5 mm височина. FDM гравиран текст: минимум 0.5 mm ширина на жлеб, 0.5 mm дълбочина. SLA: 0.2 mm височина на релеф, 0.2 mm ширина на жлеб са постижими. SLS: 0.8 mm щрих, 0.5 mm дълбочина за четим надпис. Предпочитай удебелени шрифтове без засечки: тънките щрихи на шрифтовете със засечки се принтират зле при FDM. Хоризонталната ориентация на текстовите панели дава най-добра четивност при всички технологии.

Чести грешки

Лога и фина графика, внесени от векторни формати, често съдържат дебелини на линиите под 0.3 mm, които напълно изчезват при FDM. Увеличи детайла или премини към SLA. Гравираният текст на вертикални FDM повърхности (перпендикулярни на посоката на слоевете) изглежда по-добре от гравирания текст на хоризонтални повърхности, при който слоевите линии се виждат в жлеба. При SLS фините релефни надписи могат да бъдат скрити от повърхностната порьозност: гравираният текст е по-четим.

Свързани термини: Минимална дебелина на стена, Минимален диаметър на отвор