Към съдържанието

Хлабина за подвижни и сглобявани части

Минималният отвор между две принтирани повърхности, които трябва да се плъзгат, въртят или защракват, без да се слепват при принтиране.

Теория

Хлабината е умишлен отвор между две сглобявани принтирани повърхности. Всяка AM технология оставя остатъчен материал (излишен пластмасов ръб, незасинтерован прах, смолна ципа), който на практика намалява отвора. Правилото за хлабина задава минималния праг, под който частите се слепват или заклинват.

Приложение

При FDM щракващи панти ползвай 0.3 mm. При SLA прецизни лагери 0.15 mm е постижимо. При SLS монолитни шарнири (сглобки, принтирани на място) ползвай 0.5 mm, за да излезе прахът. DMLS сглобъчни повърхности често изискват довършителна механична обработка.

Чести грешки

Принтирането в XY-равнина стеснява хлабината; вертикалната ориентация (Z) я разширява заради слоевото наслагване. Винаги тествай с калибровъчна двойка преди пълното изделие. При SLA части без хлабина се приварват към дъното на резервоара при контакт.

Свързани термини: Толеранс по размери, Пресово пасване, Щракваща сглобка

Темасглобки
FDM>= 0.2 mm: 0.2–0.4 mm: по-малко от 0.2 mm и частите се слепват при принтиране.
SLA>= 0.1 mm: 0.1 mm е постижимо заради високата резолюция на смолата: точно.
SLS>= 0.4 mm: 0.4–0.6 mm: незасинтерованият прах между частите трябва да може да излезе.
DMLS>= 0.5 mm: Минимум 0.5 mm плюс достъп за отстраняване на прах.
Други названиясглобъчна хлабина, отвор за монтаж
Източникsources/2026-04/2026-04-24--3d-printing-best-practices-guide, sources/2026-04/2026-04-30--fdm-starterpack-bg

Инженер, автор на „Голямата книга на 3D принтирането“ и експерт по адитивни технологии