Свързване на принтирани части с лепило (цианоакрилат, епоксид, UV смола), когато механичните съединения сами по себе си не осигуряват необходимата якост.
Лепилните съединения запълват кухините между повърхностите и се втвърдяват в непрекъснат слой. Якостта зависи от дебелината на лепилния слой (оптимум 0.05–0.2 mm), грапавостта (FDM ребра увеличават ефективната площ) и съвместимостта с полимера. Цианоакрилатът залепва добре PLA/PETG; епоксидът запълва SLS порьозни повърхности; UV смолата укрепва SLA съединения.
Проектирай 0.1–0.2 mm припокриващ процеп. PLA: CA лепило средна вискозност с ускорител. PETG: епоксид; CA може да напука PETG. SLS PA12: леко шмиргелирай, структурен епоксид, втвърди под налягане. ABS: ацетоново заваряване за вътрешни съединения.
CA върху стандартна SLA смола причинява крехко напукване при опъване: ползвай епоксид. Прекалено лепило = слаб, порест слой. Избягвай залепване на натоварени Z-шевове; залепвай по XY разделителни линии. Никога не залепвай части, предназначени за разглобяване.
Свързани термини: Пресово пасване, Метална втулка с термо-вграждане, Ориентация на съединението спрямо натоварването
| Тема | сглобки |
|---|---|
| Други названия | залепено съединение, епоксидно съединение |
| Източник | sources/2026-04/2026-04-24--3d-printing-best-practices-guide |
Инженер, автор на „Голямата книга на 3D принтирането“ и експерт по адитивни технологии