Електроерозийна обработка

Дефиниция на процеса и принцип на работа

Електроерозийната обработка (EDM - Electrical Discharge Machining) е нетрадиционен термоелектрически метод за прецизно отнемане на материал, при който формообразуването се осъществява чрез контролирано разрушително действие на бързо повтарящи се електрически разряди (искри) между два електрода: инструмент (електрод-инструмент) и обработван детайл (електрод-детайл). Двата електрода са разделени от миниатюрно разстояние, наречено разряден процеп (spark gap, обикновено в рамките на $0.005-0.5$ mm), и са изцяло потопени в диелектрична течност (хидрокарбонатно масло или дейонизирана вода).

Физика на искрата и фази на единичния разряд:

Физическият процес на отнемане на материал при единичен импулс протича в четири последователни фази:

Кинематика, оси и конфигурация на машината

Кинематичната структура и конфигурацията на EDM машините се разделят на две основни категории спрямо метода на обработка: обемна (Sinker/Ram EDM) и нишкова (Wire EDM).

Обемна електроерозия (Sinker/Ram EDM):

Кинематиката се основава на прецизно транслационно движение на Z-оста (рамката/шпиндела), която носи оформения електрод.

Режещи инструменти и геометрия

Тъй като EDM е безконтактен процес, инструментът (електродът) не е подложен на механично рязане и не съдържа класически геометрични параметри като предни и задни ъгли ($\gamma ,\alpha$). Вместо това инструментът трябва да бъде проектиран с отчитане на термичната устойчивост, електропроводимостта, страничния процеп (overcut) и коефициента на износване.