Краси, при FDM 3D принтирането екструдерът подава твърд филамент в зоната на топене на хотенда, където той се втечнява и се изтласква през малкия отвор на дюзата.
Краси, при FDM 3D принтирането екструдерът подава твърд филамент в зоната на топене на хотенда, където той се втечнява и се изтласква през малкия отвор на дюзата. Разтопените полимери не са идеални флуиди – те са ненютонови виско-еластични флуиди, които се свиват и проявяват еластичност. Тази еластичност кара стопилката вътре в главата да се държи като механична пружина.
Когато принтиращата глава ускорява, за да направи линия, екструдерът избутва филамента навътре. Но поради еластичността на твърдия филамент, свиваемостта на стопилката и хидравличното съпротивление на дюзата, налягането в нея не се покачва мигновено. Обратно – когато главата намалява скоростта си в края на линията, остатъчното налягане продължава да избутва материал навън, дори ако моторът е спрял да се върти.
Без компенсация това закъснение в налягането причинява характерни дефекти:
За да компенсират това явление, модерните фърмуери (като Klipper и Bambu OS) използват алгоритъма Pressure Advance (известен още като Linear Advance). Този алгоритъм описва връзката между налягането в дюзата () и скоростта на екструдиране () като линейна зависимост.
| Категория | BambuStudio |
|---|---|
| Библиотека | CAM библиотека |
Инженер, автор на „Голямата книга на 3D принтирането“ и експерт по адитивни технологии